Да виждаш Бога както е / Религия и мистика / Православие

Ами ето, че се хващаш на въдицата - понеже разсъждаваме от умността на теоретичната ни псевдоначетеност, но не и от праксиса на духовните си преживявания, които са низки и мерзки. За това и не можем да схванем основното и главното: че бъдещето - не за всички и не за такива като нас, а само за някои - започва още тук и сега. Онова "тогава" важи за нас, грешните, но не и за обожените Богосъзерцатели, кеито имат в себе си Бога още отсега и които по подобие на св. Игнатий могат да се нарекат богоносци.

"Да виждаш Бога както е" - това е точният превод от оригинала.

А точният превод на 1Иоан 3:2 не е "ще Го видим както си е", а "ще Го виждаме както е". Тоест, това е процес, а не еднократен акт.

Това Богосъзерцателно Богопознание ако за такива като нас е недостижимо, то за някои е напълно възможно и достижимо още тук и сега, както малко по-нататък и пояснява св. Иоан Богослов:

[3:6] Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.

Бог е Светлина и Богоозарените пребъдват още тук в Нея, както казва и Апостол Павел:

[2Кор., 4:6] Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.

[От Иоан свето евангелие 11:9-10]Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.

Работата е там, че ако ние не можем още отсега да влизаме в бъдещия век, то защо се опитваме да пречим на онези, които са удостоявани да познават Бога още тук и сега.

Парусията (Второто пришествие) започва в думите на светиите и ето защо св. Симеон Нови Богослов може да напише: “За тези, които са станали чада на светлината и синове на идващия ден, за тези, които винаги ходят в светлина, никога не ще дойде денят Господен, защото те вече са с Бога и в Бога”. Техният град няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила и светило му е Агнецът” (Откр. 21:23).

"Аз треперя и се радвам, ставам безгласен затова, че Творецът на света ме е посетил, мене, грешния човек."

Ела, Ти, истинска Светлина

Св. Симеон Нови Богослов

Ела, Ти, истинска Светлина. Ела, вечен живот. Ела съкровена Тайна. Ела безименно Съкровище. Ела неизречено Нещо. Ела Лице непостижимо. Ела непрестанна Радост. Ела не залязваща Светлина. Ела истинска Надежда на всички, които искат да се спасят. Ела на лежащите ставане. Ела Възкресение на мъртвите. Ела, Могъщи, Който всичко винаги правиш, преобразяваш и изменяш с едно желание. Ела, невидими, съвършено недосегаеми и неосезаеми. Ела, Ти, Който всякога пребиваваш неподвижно и ежечасно целият се предвижваш и идваш при нас лежащите в ада – Ти, Който пребиваваш по-горе от небесата. Ела, превъжделено, постоянно провъзгласяно Име - за нас е съвършено невъзможно да кажем или да узнаем какво именно Си Ти, и от какъв род си. Ела вечна Радост. Ела неувяхващ Венец. Ела Порфира на Великия Бог и Цар. Ела, кристаловиден и украсен със скъпоценни камъни Пояс. Ела , непристъпно Подножие. Ела, царска Багреница и наистина самовластна Десница. Ела, Ти, Който си възлюбил и обичаш моята нещастна душа. Ела, Ти Сам при самия защото като виждаш, аз съм сам. Ела, Ти, Самият, който създаде в мен желание, за да те желая съвършено непристъпни. Ела, мое Дихание и Живот. Ела, Утешение на смирената ми душа. Ела, Радост и Слава и непрестанна моя Утеха. Благодаря Ти, че т Си Съществуващият над всички Бог, Който Си станал един дух с мен, неслитно, неизменно, неизменяемо и си станал за мен всичко: неизречено Ястие, доставящо съвършени дарове и преизливащо се в устата на моята душа, и обилно течащ Източник на моето сърце в блестящо одеяние, и попаляш демоните, с очищение ме очистваш с непрестанни и свети сълзи, които твоето присъствие дарува на тези, към които Ти идваш. Благодаря Ти, че Ти Си станал за мен Ден, Който няма вечер и незалязващо слънце – ти , Който няма къде да се укриеш и всичко заедно изпълняш със Своята слава. Защото Ти никога от никого не Си се скривал, но ние , неискайки да дойдем при Тебе, сами се скриваме от Теб. Да, и къде ще Се скриеш Ти, Който нямаш никакво място за Твоя почивка? Или за какво Ти би Се скрил, Ти, Който не Се отвращаваш и не се гнусиш от никого?

И така, всели Се в мен сега, владико, и обитавай и пребивавай в мен – твоя раб, Блаже, неразделно и неотделимо до смъртта , за да се намирам и аз в моя изход и след него в Теб, Благи, и да съцарствам с Тебе Бога, Който е над всички. Остани, Владико, и не ме оставяй сам, за да не би да ме погълнат моите врагове, които винаги искат да погълнат моята душа, та като дойдат и те намерят пребиваващ в мен, напълно да избягат и да не се укрепят срещу мен, като видят тебе, най-Силния от всички, да се покоиш вътре, в дома на смирената ми душа. О, Владико, как Си си спомнил за мен, когато бях в света и когото не те познавах, , сам Си ме избрал, отделил си ме от света и си ме поставил пред лицето на Твоята слава, така и сега чрез Твоето обитаване в мен съхрани ме винаги да стоя вътре и неподвижен, за да те съзерцавам непрекъснато и да живея аз, умрелият и да имам Тебе, аз винаги бедния да бъда по-богат от всички царе и ядейки, и пиейки Тебе и ежечасно да се обличам в Теб, сега и в бъдеще да се наслаждавам с неизречими блага. Защото Ти Си всяко Благо и всяка Утеха и на тебе подобава слава на светата и единосъщна и животворяща Троица – в Отец и Син и Светия Дух почитана, познаваема, покланяема и на Която всички верни служат сега и винаги и во веки веков. Амин

Ако горните цитати бяха от арх. А. Сахаров, без съмнение щяхте да го обвините в прелест.