|
В отговор на:
Нали Христос е Човек като нас?
По природа приел всичко човешко, но човешката Му воля се предала доброволно до смърт на Божията Воля, отстоявайки на греха, на злото, въпреки че по природа, е имала същите "невинни страсти", като страх, например. Растенето на Богочовека е по отношение на пълното подчинение на Човешката Му воля, която е трябвало да бъде изпитана, понеже нали всеки човек бива изпитан с "да бъде Твоята воля". . .
Из "Точно изложение на православната вяра" *
Глава 18. Още за това, че в Господ има две воли и свободи, както и два ума, знания и мъдрости [228]
Като наричаме Христос съвършен Бог и съвършен човек, без съмнение, трябва да Му приписваме всички природни свойства както на Отца, така и на Майка Му. Защото Той стана човек с цел победеното да победи. Всемогъщият можеше да изтръгне човека изпод властта на мъчителя и с всемогъщата Си власт и сила; но в този случай мъчителят би получил повод да се оплаче, че е победил човека, но е претърпял насилие от Бога. Затова милосърдният и човеколюбив Бог пожела да превърне самия паднал в победител и стана човек, поправяйки подобното с подобно.
Никой не ще оспори факта, че човекът е живо същество, надарено с мислене и разум. И наистина, как Бог би могъл да стане човек, ако би приел неодушевена плът или неразумна душа? Та нали това не е човек. А и каква полза бихме имали от въчовечаването, ако не би бил изцелен този (умът), който пръв пострадал в човека, и ако не би бил обновен и укрепен чрез съединяване с Божеството? Защото това, което не е възприето, няма да бъде и излекувано. Затова Бог възприема целия човек заедно с най-добрата му част, която се е разболяла, за да дари спасение на целия човек. Но никога не може да има ум без мъдрост, лишен от познавателна способност. Защото, ако би бил бездействащ и неподвижен, той просто не би съществувал [229].
И така, Бог Слово, желаейки да обнови това, което (бе създадено) по (Негов) образ, стана човек. А кое е (сътвореното) по образ, ако не умът? Нима е пренебрегнал по-доброто и е възприел по-лошото? Защото умът заема сякаш средно положение между Бога и плътта: между плътта - като съединен с нея, и Бога - като Негов образ. И така, ум се съединява с ум и Божият ум става посредник между чистотата на Божеството и грубостта на плътта. Защото, ако Господ би възприел душа, лишена от разум, то Той ще възприема душата на неразумно животно [230].
Относно това, че евангелистът казва: Словото стана плът (Иоан. 1:14), трябва да се знае, че в Свещеното Писание човек понякога бива наричан душа, например: Иаков слезе в Египет заедно със седемдесет и пет души (Бит. 46:27; Деян. 7:14), а понякога бива наричан плът, например: Всяка плът ще види спасението Божие (Ис. 40:5; срв. Лук. 3:6). И така, Господ стана не неодушевена и лишена от разум плът, а човек. Наистина, Той Сам казва: Защо Ме биеш? (Иоан. 18:23); искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината (Иоан. 8:40). И така, Той възприе плът, оживотворена от мислеща и разумна душа, която управляваше плътта, а сама бе управлявана от Божеството на Словото.
И така, Той естествено притежаваше способността да желае и като Бог, и като човек. Впрочем човешкото Му желание следваше и се подчиняваше на (Божественото) Му желание, бидейки задвижвано не от собствено разпореждане, а желаейки онова, което Божествената Му воля желаеше. Когато Божествената воля допускаше, тогава (човешката воля) естествено изпитваше това, което й е присъщо. Така, когато човешката Му воля искаше да избегне смъртта, а Божествената Му воля се съгласяваше с това и го допускаше, тогава Господ естествено се молеше смъртта да Го отмине и бе в състояние на вътрешна борба и страх. Когато Божествената Му воля пожела човешката Му воля да избере смъртта, тогава страданието стана доброволно за нея, тъй като Той доброволно се предаде на смърт не само като Бог, но и като човек. С това Той дари и на нас дръзновение пред смъртта. Така, преди спасителното Си страдание Той казва: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша (Мат. 26:39). Очевидно трябваше да пие чашата като човек, тъй като (не можеше да я пие) като Бог. Затова като човек иска чашата да Го отмине. Това бяха думи на естествен страх. Но нека бъде не Моята воля (Лук. 22:42), тоест "понеже имам друга същност в сравнение с Теб, а Твоята, тоест Моята и Твоята, тъй като по природа съм единосъщен с Теб". Това, обратно, са думи на мъжество. Защото душата на Господ, станал по Свое благоволение истински човек, като почувствала отначало естествена немощ поради чувството, възникнало при раздялата (със земния живот) и като почувствала естествено състрадание към тялото, после, укрепена от Божествената воля, мъжествено решава да отиде на смърт. Тъй като Господ - Един и Същ - бе съвършен Бог заедно с човешката Си природа и съвършен човек заедно с Божествената си природа, то Самият Той, като човек, в Самия Себе Си и чрез Самия Себе Си подчини (всичко) човешко на Бог Отец и стана послушен на Отца, давайки ни в Свое Лице най-добър пример и образ.
Но Той желаеше свободно с Божествената и с човешката Си воля. Защото свободната воля несъмнено е вродена за всяка мислеща природа. Иначе защо би притежавала способност да мисли, ако не би мислила свободно? Творецът е вложил и в неразумните животни инстинкт, който принудително ги кара (да се стремят) към благосъстояние на собствената си природа. Не притежавайки разум, те не могат да управляват природния инстинкт, а сами биват водени от него. Поради това заедно с появата на влечението веднага възниква и стремеж към съответно действие - защото животните нито размишляват, нито обмислят, нито преценяват, нито обсъждат. Затова никой не ги хвали и не ги облажава, като постъпващи добродетелно, както и никой не ги наказва, като извършващи зло. А мислещото същество, макар също да притежава възбуждащ се природен инстинкт, при спазващите това, което е природосъобразно, този инстинкт бива управляван и насочван от разума. Защото предимството на разума е в свободната воля, която наричаме естествено движение в мислещото същество. Затова, когато то следва добродетелта, го хвалят и облажават, а когато следва порока, го наказват.
Оттук следва, че душата на Господ желаеше, свободно задвижвана, но свободно желаеше точно това, което Божествената Му воля желаеше душата Му да желае. Защото плътта Му бе движена не (само) по знак на Словото. Но Единият Господ - Един и Същ, - бидейки едновременно Бог и човек, желаеше по Божествена и по човешка воля. Затова двете воли на Господ се различават помежду си не по мисъл, а по-скоро по природна сила. Защото Божествената Му воля бе и безначална, и имаше силата да върши всичко, бидейки придружавана от могъщество, и бе безстрастна. А човешката Му воля и получи началото си от (определен) момент, и сама претърпя естествени и непорочни страсти, и по природа не бе всемогъща, но като стана действително и по природа воля на Бог Слово, с т а н а и всемогъща [231].
--------------------------------------------------------------------------------
[228] Тази глава е насочена против последователите на Аполинарий и монотелитите. Първите лишавали Христа от разумна душа и признавали в Него само божествена воля, а вторите, като отричали човешката Му воля и действие, лишавали от битие и душата Му, защото няма природа, лишена от действие, и там, където няма никакво действие, няма и никаква природа.
[229] Св. Григорий Богослов. Първо послание до Кледоний.
[230] Пак там.
[231] Св. Максим Изповедник. Диалог с Пир // PG 91.
*
|
две воли и свободи, два ума, знания и мъдрости [re: Tимoтeй]
