Педагогическо незнание - казва Никола Антонов - е незнание с възпитателна цел. Такова незнание обикновено прилагаме към децата, когато искаме да им спестим някоя истина, която още не са дорасли да понесат.

Педагогически не знаем и в случаи, когато искаме да накараме някого сам да осъзнае реалната ситуация, в която се намира, защото само тогава може да научи нещо полезно за себе си. Ако му снесем знанието наготово, много често се оказва, че такова знание се оказва безполезно за човека.

Тогава питаме: "Докъде стигна с това?" или "Кога ще стане онова?". Много преди това сме проучили, разбира се, как стоят нещата, но искаме другият сам да ги каже, за да го накараме да се замисли и да осъзнае, че например доникъде не е стигнал. С такава цел Бог е попитал и Адам: "Адаме, къде си?".

Най-просто казано, незнанието на Христос къде е погребан Лазар е незнание от смирение. Незнание по избор и от свобода, а не поради недостатък или необходимост.

Господ пита и по отношение на Лазар: "Где сте го положили" при все, че очевидно Му е известно това. Най-просто казано, незнанието на Христос къде е погребан Лазар е незнание от смирение. Незнание по избор и от свобода, а не поради недостатък или необходимост.

Незнанието за последния ден - казва автора на всичко по-горе - бих причислил по-скоро към онзи тип педагогическо незнание: "Не ви е работа да знаете това!"

- тоест, мислете за Второто Пришествие още днес - помнете, че още днес може да бъдете привикани да се явите пред Мене, Живия Бог.

„Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му." (Откровение, 16:15)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите