|
Накара ме да ровя и да отворя файла.
Езерото, в което се влива реката (сегашното й име е Аджи Чай), е Урмия.В Битие пише, че градината е на изток, в източната част на Едем - "И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. От Едем изтичаше река, за да напоява рая... [Битие 2:8-9]."
Първо, Аджи Чай се спуска от планините на Едем (и по-точно от хребетите Салаван и Саханд) в долината, идентифицирана като градината, като по този начин обяснява странното твърдение, че макар градината да била „в Едем, на изток”, водата изтичала „от” Едем в градината.
Второ, Аджи Чай има и много по-древно име – Мейдан. Думата <meidan> е също персийска и, колкото и необичайно да изглежда, също означава „оградено пространство” или „оградена със стена градина”. Срещаме я и до днес да се използва в имената на персийските площади като Майдан-е Шах („Оградената градина на царя”) в Исфахан. Отбелязахме, че в Септуагинта за Едемската градина се говори като за рай. Думата <paradeisos> била използвана за първи път от Ксенофонт, когато описва затворените паркове и градини на персийските царе. С други думи, както гръцкото <paradeisos>, така и персийското <meidan> означават оградена градина или парк. Нашата долина, през която тече реката Мейдан и която е разположена в източната част на Едем, определено е защитена от три страни от високите планински стени, а от четвъртата – от голямо езеро. Ето защо тя е естествена оградена градина с огромни размери, която пасва на създадената от Бог <Gan> Едем, или „(оградената) Едемска градина”.
Четирите големи реки (това е директно от книгата):
1. Перат (на шумерски Buranun) е реката, известна на гърците (и оттам на съвременния свят) като Ефрат. За днешните араби тя е Фират, което, естествено, ни напомня за библейския Перат. Това е най-дългата река в Близкия Изток (без Нил, който тече в Африка). От изворите си при езерото Ван (недалеч от Ерзурум) Ефрат описва огромна дъга с дължина 2720 км и приближава Персийския залив южно от съвременното пристанище Басра.
2. Хидекел (на шумерски Idiglal) е еврейското име на река Тигър. Тя се спуска от планините Загрос на запад и юг от езерата Ван и Урмия и изминава около 2033 км, преди да достигне Персийския залив. В горното си течение тя има три основни притоци, които се вливат в основния поток от север – Голяма (или Горна) Заб, Малка (или Долна) Заб и Дияла. Основният източник е малко езеро, наричано днес Хазар Гьолу, на около 60 км западно от езерото Ван. Много по-надолу по течението, непосредствено на север от Басра, Тигър и Ефрат се вливат при съвременния град Курна и образуват реката Шат ел-Араб, която се влива в „Южното море” – така жителите на Двуречието наричали Персийския залив. Тигър е втория голям воден път на Месопотамския алувиален басейн. Разбира се, Месопотамия е гръцка дума и означава земя „между двете реки” – могъщите Тигър и Ефрат.
3. Малко по-трудно е установяването на реката Гихон, но... тя би следвало да се идентифицира с река Араксес, чиито притоци започват в планините северно от езерата Ван и Урмия (също недалеч от Ерзурум). Оттам те се спускат надолу, за да се влеят в основното течение (известно като Кура), което се влива в Каспийско море южно от Баку...
По време на ислямската инвазия в Кавказ през 8 в. голямата река все още се е наричала Гайхун. Всъщност, съществувал дълъг преходен период преди Гайхун да остане известна просто като Арас – през 19 в. персите все още наричали основния ръкав на реката Джихон-Арас. Интересно е да се отбележи, че името Гихон-Арас може да се открие и в библейските речници и коментари от Викторианската епоха.
4. Фисон е река Уйзун, започваща от няколко извора недалеч от връх Саханд (угаснал вулкан източно от езерото Урмия) и масива на Загрос около Сенендедж, столицата на иранската провинция Кюрдистан. Тя се влива в Каспийско море недалеч от съвременното пристанище Раст. Уйзун е известна също и като Къзъл Узун – „дълго злато”. Тук древното име Уйзун, чието значение е неизвестно, се превърнало в познатата иранска дума Узун” („тъмночервено” или „злато”). Няма явна връзка между имената Фисон и Уйзун, но географското проучване потвърждава тази идентификация.
Представената проста схема показва къде трябва да търсим Фисон, след като вече сме установили идентич-ността на другите три реки, споменати в Битие 2:8-14. Като тръгнем в посока обратна на часовниковата стрелка, имаме: Гихон/Гайхун-Арас в североизточния сектор; Перат/Ефрат, изтичащ от северозапад; и Хидекел/Тигър, спускащ се от планините на югозапад. Така остава да търсим Фисон в югоизточния сектор.
Единствената голяма река, минаваща през този район, е Уйзун. За съжаление, не съществуват съвременни топографски особености или имена на градове, които да са запазили спомен за библейското име на реката. ...Ключът обаче може би се крие и в самото име Уйзун. Това е първата ни възможност да се отдадем на играта „познай името”.
Нека за момент да махнем първата гласна на Uizhun. Оставаме с [...]izhun, което с прилагането на обичайните линг-вистични вариации във вокализацията (<sh> към <s> или <z> и <o> към <u>) може да се окаже идентично с библейското [...]ishon. Изглежда, в еврейския текст на Битие лабиалната гласна U се е превърнала в лабиалната съгласна P. Така се оказва, че Уйзун е оригиналното име на реката, запазило се твърдо в местната традиция чак до наши дни, докато Фисон (Писон) е просто библейско изопачаване.
На пръв поглед всичко това може да изглежда малко пресилено, но разполагаме примери за точно такива плавни преходи. Съвременното име Писдели (с което се нарича една селищна могила недалеч от южния бряг на езерото Урмия) произлиза от древния ирански топоним <Ush> или <Uash>, който се използвал широко в района южно от Урмия. Откритите неотдавна синхронни на обекта текстове потвърдиха, че древното име на Писдели е Uishteri, с което се демонстрират добре засвидетелстваните преминавания от <t> в <d> и от <r> в <l>, а най-важното – от <U> в <Р>.
Относно херувима, пак от книгата:
На източната порта на Едем са поставени два херувима. Не става въпрос за хубавите розови бебета с крилца, а за ужасяващи зверове, отчасти котка и отчасти хищна птица. Описват се също като големи крилати създания [3 Царства 6:27] и са свързани с „пламенен меч” [Битие 3:24]. Те пазят Едемската градина от натрапници, които биха опитали да влязат вътре и да стигнат до дървото на живота. Думата <cherub> произлиза от вавилонската <karibu>, използвана за огромните крилати пазители, изправени от двете страни на входовете към храмовете. От Библията научаваме, че по-късно Ковчегът на завета, поставен в святая светих в храма в Йерусалим, бил пазен от два херувима. Трудно е да се установи произхода на тези страховити пазители на забранени места, но за първи път (поне що се касае за Библията) те се появяват непосредствено след прогонването на Каин от градината. Дали херувимите са просто демонични творения на разказвачите, или нещо по-осезаемо, може би дори реално? Има няколко примера за митологични същества, чийто образ и характер са плод на човешката дейност. Според мен е твърде вероятно да имаме работа със спомен за някакво диво войнолюбиво племе, обитавало някога този район и почитащо огромна хищна птица, може би орел или ястреб.
...
В Библията има още една улика, потвърждаваща местоположението на Едем... Тя е от един по-късен момент от Битие, разказващ за убийството на Каин от брата му Авел. Когато богът на Едем разкрива престъплението на Каин, той го изгонва от градината си и Каин се заселва „в земята Нод, на изток от Едем” [Битие 4:16].
Ако тръгнем по стъпките на напускащия Едем Каин, ще започнем пътуването си някъде от района на Табриз и ще продължим на изток към Каспийско море. Отначало ще следваме основното течение на Аджи Чай/Мейдан, но накрая пътят ще започне да се издига над долината към високия проход, водещ към съвременния Ардабил. Следва втори планински хребет, намиращ се източно от Ардабил и на около 100 км от Каспийско море. И тъй, земята Нод, където бил прогонен Каин, би трябвало да бъде някъде тук.
Непосредствено на север от Ардабил се намират местните области Горен и Долен Нокди. В този район има няколко села, носещи името Ноади. Едно малко градче източно от Ардабил също се нарича така. Окончанието <-i> във всички тези арабски имена означават „на” в смисъл „принадлежащи на” или „произлизащ от” (на съвременните карти <-i> често се подменя с <-é>). Така например знаем, че Iraqi е човек от Ирак, а Pakistani – от Пакистан. Арабинът ще нарече англичанина Inglesi. Така редица от тези топоними северно и източно от Ардабил могат да се тълкуват като „принадлежащи на Нокд” или „Ноад”. Дали не става въпрос за някакъв запазен спомен за страната, в която се е заселил Каин – библейската земя Нод?
Докато се намираме в тази част на света, нека погледнем на няколко километра южно от Ардабил, към градчето Хелабад, известно в миналото като Херуабад (Kheruabad). Това сънено селище, разположено непосредствено пред планинския проход, водещ към бреговете на Каспийско море, има много важно стратегическо положение като пазител на земята Едем от нашествениците от изток. Kheru-abad означава „селище на (народа) херу”. Може би отново е съвпадение, че библейските херувими с техния „пламенен меч” са страховитите пазители на източната граница на Едем?
|
Re: Като стана дума за Рая [re: Khosrow]
