Интересен казус...
Напомня ми за някои хора, които изпитват подобни чувства поради това, че се причащават от една лъжица с останалите. Лично аз не съм гнуслив и не бих могъл да си помисля такова нещо. Но според мен дори за гнусливи хора това е прекалено и плитковато. Някак си заради маловажни неща изпускат нещо много важно.
Някои се страхуват от трупове. Като че ли трупът може да им направи нещо лошо. Това е подобно - заради малодушието си те пропускат мисълта за смъртта по принцип, пропускат да почетат нормално близките си починали, пропускат в крайна сметка и адекватно отношение към мощите на светиите. И защо е цялата работа? Защото се ужасяват от мисълта за смъртта също както и ти се гнусиш. Да, смъртта е ужасна, нелепа, нелогична. Обаче още по-глупаво е този ред на мисли така да скове съзнанието ни, че да направи невъзможни всякакви други мисли освен - ”аз не мога да вярвам в Бог, Който позволява с човека да се случи това”! Мисълта е абсурдна и неверна, макар и за тези хора да е нещо обосновано с разум и чувства.
И после - това не е Божията слава. Това е както казах нещо съвсем различно. Няма човек, който да се роди, и да не умре. Но дори и през трупа, в който тържествува смъртта, можем да видим Божията слава. Но това не означава, че мъртвото тяло Е Божията слава, нали? Мъртвото тяло си е мъртво тяло - с повече или по-малко белези на всяко мъртво тяло, които е нормално да водят и до погнуса. Но ние трябва да погледнем отвъд погнусата, т.е. тя не бива да сковава ума ни като го концентрира в определена невярна мисъл. А още повече - има много мощи на светии, които са се запазили в цялост, има и такива, които мироточат, т.е. изпускат благоуханна течност. Не е задължително да се фиксираме върху нещо толкова странично като природната ни гнусливост.
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
|