Re: А Божието благо_воление върху костите на прор / Религия и мистика / Православие

Здравей адаш,

Благодаря ти за отделеното време, за вниманието.

Кога е ставало въпрос за нетленност на елисеевите кости. Ставаше въпрос за Силата - Божията, ставаше въпрос за освещаване - от Бога, - ставаше въпрос за благо_воление - Божието. Ето, за Това ставаше въпрос. Затова и се зададе въпросът: какъв е смисълът тогава, всеки ден да се молим с ". . . да бъде Твоята воля, както на Небето, тъй и на Земята. . ." , ако не Я уважаваме и даже пренебрегваме.

Нека оставим настрана взирането в буквите - задай си сам въпроса, с чия Сила е станало възможно възкресението на човека, чрез костите на пророка - по Чие Благо_воление. Щом е от Триединия наш Бог, Който е Свят, тогава ще приемеш ли истината, че костите елисееви са осветени чрез благодатните Божии енергии по Негова воля ? И щом Божието благо_воление се простира "дори" върху "някакви си" кости, кои сме ние, та да Му противоречим ?

За "плюнчицата" на Лекаря "смесена с кал".

1-во, - тука не играеш честно - "плюнчицата" на Христа Бога, не е нито твоя, нито моя, нито на когото и да било - така че, нека не стигаме до крайности. Бог може да лекува както Той реши, по начин, по който Нему е угодно. Нима не можеше да излекува слепородения "само" с една дума. Нима това не можеше да стане без да каже каквото и да било - както всъщност се е случвало - и се случва и сега - много пъти, макар и това да остава невидимо за мнозина.

2-ро - може би някои са се погнусили и от "плюнчицата" на Лекаря "смесена с кал". Аз не само не ще се погнуся - напротив, бих се зарадвал от все сърце, щом ще ми се дарува излекуване и спасение.

Да, ето че дойде реч и за гнусенето, или по-точно за съблазънта да го приемем.

Нима костите на пророка са били приятна гледка - не, разбира се, но това не е основание за отвращение, понеже е казано, че Господ не гледа на лице, а на сърце - че онова, което е за погнуса са страстите, които са обладали сърцата ни, в това число и моето, а не външното. Нима един прокажен е приятна гледка - е, да се гнусим ли от него, болния. Да, можем да се попогнусим, разбира се, особено щом не ни е еня за него. Нима Йов, бидейки поразен от главата до петите с грозни проказни рани, не станал за погнуса за мнозина (съблазнявайки се). Но не и за Бога - точно обратното - Божията Сила и благоволение почивали върху праведника.

Можем да се погнусим и от изгорял на 100% човек, па било то и собствената ни майка. Ала не е ли чудно, защо не се гнусим от греховете си.

“Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.”

Ето, от това трябва да се гнусим до смърт, скъпи приятелю.

По Божия Воля, Силата Му се проявява по непонятен за мнозина начин на хората, както ни засвидетелства светото Писание: в дрехите на Христос и Апостолите, в сянката им, както и във всеки предмет, докоснат от тях. Тази Сила не е сляпа, тя изхожда от Христос, според собствените Му думи и благоденства по Божий Промисъл както в удостоилите се да бъдат светци, така и в материята.

Нека бъде Божията свята воля навсякъде и във всичко. Амин.