“Щом такава е волята ви, нека бъда така”. / Религия и мистика / Православие

Присъединявам се към това изказване.

В статията си г-н Павел Николов пише, че "Преди изповед свещеникът трябва да каже на каещия се, че той е само свидетел на изповедта му пред Христа."

Какво иска да каже с това - че отецът от Сливен не е изпълнил задължението си да каже: “. . . Христос невидимо стои, за да приеме твоята изповед, а аз съм само свидетел. . . " ? Та това е несериозно.

Доколкото стана ясно, “раздуването” на този случай е тръгнало от самата лекарка, а допълнително се създаде напрежение с помощта на медиите. Доколкото още се разбра, лекарката е била посъветвана да се откаже от този тежък грях, да не върши по-вече детеутробни убийства, което тя не приела. Да, свещенослужителят (отецът) е свидетел, но не какъв да е свидетел. Митрополит Антоний Сурожки казва:

“Той е като приятеля на жениха, който го довежда до невестата или невестата до жениха. Той е приятел на Жениха в този смисъл, че присъства на тайната на срещата между Бога и каещия се човек. Това е най-изумителното, което можем да си представим. Бог го кани да присъства на тази дълбока среща, на този брак на живата душа с Живия Бог. И с какво чувство трябва да стои свещеникът само! Колко дълбоко трябва да разбира, че той е само свидетел - не в този смисъл, че е страничен човек, на когото е дадено да види нещо, а че е п о к а н е н да участва в тази тайна брачна среща... И щом е така, той трябва да разбира, че срещата се случва между Спасителя и каещия се, че той самият, приятелят на Жениха, води каещия се като невеста, и стои изумен, благоговеейки пред тази тайна.” *

Господ не осъдил блудницата, която неправедните съдници осъдили на смърт, но не пропуснал да й каже: “ Иди си и недей вече греши ”. Не става ясно каква е съдбата на тази жена, но се подразбира, че се е покаяла, че е решила да се изправи и да се бори срещу греха.

Свидетелят няма как да не се възпротиви на брака с невяста, която на въпроса “желаете ли да бъдете съпруга на Жениха сега, и винаги и вовеки веков”, отговаря: - “Желая, но позволете ми да си правя това, което си искам, и ако на Жениха не Му се нрави, да си търси друга булка”.

С други думи казано, човек сам се отлъчва от Жениха, а свидетелят само засвидетелства:

“Женихът много желае да бъдете с Него, и ще страда за избора Ви, но щом такава е волята Ви, Той няма да я насилва: Нека бъде така, както Вие желаете”.

Сам Прокимен беше казал някъде (перефразирайки го), че в притчата за Лазар и богаташа, голямата пропаст между Рая и Ада е доброволното НЕ_ ИСКАНЕ и НЕ_ПРИЕМАНЕ на Божията любов, Който няма как да Я дарува там, където не Я искат. Това доброволно, окончателно отказване от Любовта, ще се реши на Христовия Съд, където всеки сам ще осъди себе си. Сам той беше още казал, че при Второто Господне пришествие, ще се вземе решението за окончателния избор - решение, което ще бъде облечено с я с е н волеви акт.

Както е отбелязал преподобни Максим Изповедник, след като Христос умря и възкръсна, спасението ни зависи само от нашето съ_изволение .

Иначе казано, човешката свобода или свободна воля е онзи "КАМЪК", който и Бог не може да повдигне. Бог, сътворявайки човека със свободна воля, я направил абсолютно неприкосновенна по отношение личностният избор на всеки един човек с кой да бъде - с Него (с Бога) или против Него (т.е., с Дявола), - "ограничавайки" самата Безграничност - т.е., Самият Себе Си.

Затова именно, този Съд ще е страшен – не защото Господ, Който е Любов е страшен (пази, Боже, от подобни богохулства), а защото човек сам, по собствена воля остава докрай в извращенията си, в безумието си и защото за пребиваването си във вечния огън всеки сам себе си ще осъди .

"Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е в е ч е осъден, з а д е т о не е повярвал [по свое ж е л а н и е] в името на Единородния Син Божий. Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха [по свое ж е л а н и е] повече мрака , нежели светлината, понеже делата им бяха лоши".(Иоан, 3:17-19)

Ако човек пребивава в Ада, то е поради собственият си избор, поради собственото си желание, плод на свободната му воля. Бог никой не насилва да бъде с Него "в кошарата Си" - Той няма да вкара в Царството Небесно насила ни един човек. Т.е.,

- никой няма да бъде в едно с Бога, против собствената му воля, която е от Бога дарувана, и която е напълно свободна, по отношение на избора.

Ако човек е обикнал и свикнал със студа, няма как да иска да се пече на Слънце - за такъв човек, превърнал се в ЛЕДЕНА топка (с ледено студено сърце) Слънцето ще е изгарящо (пази, Боже, сърцата ни да не станат ледени топки). Така че, дори и Любовта да иска да стопли такава душа (изстудила сърцето си подобно на ледена топка ) с любвеобвилните Си топли лъчи, за тази душа- доброволно отказала се от Нея, от Любовта, - това ще е непоносим и убийствено изгарящ огън. Както непоносимо изгаряща е била Самата Истина по отношение на книжниците и фарисеите, които доброволно са Я отхвърлили, и дори осъдили на смърт, избирайки скърцането със зъби, нежели благото Иго.

Това скърцане било породено от завист- именно завистта е тая, която стои в основата единствено Безгрешният да бъде осъден на смърт в едно с грешници.

Във вечния огън ще има плач и скърцане със зъби. Дали това ще е пак от завист - завист, която ще разяжда душите на мъртвите (мъртви без Бога, без Живота, а не мъртви "сами по себе си"), подобно на червей плътта ?Спасителят казва:

"Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън."

Както се каза вече, при Второто Христово славно пришествие, ще се вземе решението за този избор - решение, което ще бъде облечено с я с е н волеви акт. А за да има решение, трябва Христовото благовестие да бъде предложено и на ония, които не са го чули, както е било предложено при слизането Му в Ада.

Св. Ап. Павел в посланието си до солуняни казва, ”. . . а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа” [1:7-8]

Които не се покоряват на благовестието до последно, до край, които доброволно - по своя воля ще отхвърлят истината, след като са я познали, подобно на ония, които след слизането на Христос в Ада са останали по своя воля там, понеже доброволно са направили избора си отхвърляйки Неговото благовестие.

*