Вчера се прочетох следното свидетелство и бих искал да го споделя с вас:
„Аз съм домакиня и регистрирана медицинска сестра в Джсксънвил. Работех нощна смяна от 23 часа вечер до 7 часа сутринта. Когато нямахме много работа, аз отивах да помагам на новородените. Една вечер забелязах легенче отвън в коридора пред родилната стая. В него лежеше мъничко, ревящо, напълно оформено бебе — то бе обаче различно от останалите, то бе абортирано. Това бе бебе, родено след салинова инжекция.
Това мъничко момиченце изглеждаше, сякаш е било потопено в тенджера с вряща вода. Нямаше нито лекар, нито сестра, нито родител, за да утеши това наранено и изгорено дете. То бе оставено да умре само в болките си. Медицинският персонал не бе оставил бебето в родилната стая, нито пък се бяха погрижили да го покрият. Тази вечер аз изпитах срам от моята професия! Трудно е да се повярва, че подобно нещо се случва в нашите модерни болници, но това е истина. Това става през цялото време! Аз си мислех, че болниците са място за лекуване на болните, а не място за убийства. Запитах една сестра от друга болница — какво правят с абортирайите след салинова инжекция деца. За разлика от моята болница, където бебето бе оставено само, задъхващо се за въздух, тяхната болница поставяше абортиралите деца в кофа н ги захлупваше с похлупак! Задушаване! Смърт чрез задушаване! Друга сестра ми сподели, че бе спряла да асистира абортите. Видът на мъничките откъснати ръчички и крачета е нещо, което тя не могла да понася повече!
Не сте ли щастливи от факта, че вашите майки не са били родени в това поколение? Сигурно някои от вас биха завършили живота си самотни в легенче или в кофа с похлупак!"
Катлин Малой, Джексънвил, Флорида

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите