"Добре, а не може ли поради твоята готовност за саможертва, породена от любовта към другия, Бог да спаси и двамата? Не е ли тъкмо такава любов изпълнение на Божията воля - "защото няма любов по-голяма от тази човек да положи живота си за приятелите си"? Защо изобщо говорим за размяна, като любовта е важна? А Бог е много милостив... "

И аз за това си мисля, но въпросът ми възникна от едно изказано по-горе предположение да не би помагайки на други да се спасят да загубим своето спасение. Всъщност идеята на въпроса беше трябва ли да се страхуваме да помагаме на другите...

Ясно, благодаря.