Имаше чудесна тема в съседния клуб.

Казвате - ако някой жертва спасението си заради другия.

Първо да уточня че Христос не е направил това, не е заменил своето спасение заради нашето. Това което Господ е извършил е да понесе нашите грехове и наказанието за тях върху Себе Си и така да ни изкупи от греха. Така че вече не сме роби на греха, а сме изкупени, и то на скъпа цена. Това е ключът - изкуплението, а спасението не е разменна монета. И това може да направи само Бог, защото само Той е свят, истинен и безгрешен.

По въпроса - спомням си например ап Павел, който казва че предпочита той да не бъде спасен вместо братята му евреи. Имаше разказ за ап. Иоан Богослов, чиито ученик станал разбойник. Старецът - тогава на преклонна възраст, тръгнал в планината да го търси. Когато го намерил, разбойникът с жал казал че много грехове е извършил и не може да се върне като християнин, на което апостолът отговорил "Чедо, нека твоите грехове дойдат върху мен, само се върни" и сложил окървавената му ръка на главата си...

Но и тук не става въпрос точно за размяна. Спасението просто не е в наша власт, а в Божията.


Така зададен, въпросът предполага следното (извинявам се за опростенческия подход):

1. Бог ти е открил че си вече спасен. Кога и как може да стане, не е ясно.

2. Ти казваш - не, не искам аз да се спася, но вместо мен - друг човек.

3. Понеже спасението е един брой, то се прехвърля от теб на него.


Добре, а не може ли поради твоята готовност за саможертва, породена от любовта към другия, Бог да спаси и двамата? Не е ли тъкмо такава любов изпълнение на Божията воля - "защото няма любов по-голяма от тази човек да положи живота си за приятелите си"? Защо изобщо говорим за размяна, като любовта е важна? А Бог е много милостив...

По същия начин ап Павел съветва жена на невярващ да не напуска съпруга си, защото, казва, "отде знаеш, жено, че няма да спасиш и мъжа си". Ако е възможно дори по нечии молитви да се спаси някой, какъв е смисълът на размяна на един брой спасение?

Редактирано от н@блюдaтeл на 23.02.06 20:42.