"ами трябва да видим какво предствлява човек..."

Ми вижте де. Човекът си залага душата за спасението на някой друг. Какво ще промени вашето гледане?

"Какъв е човек, който се пъне да се прави на Бог."

Не, той не се прави на Бог. Той просто си дава душата за чуждо спасение. Това се има пред вид. Душата, не живота, да избегнем някои паралели.


" При него доброто и злото не са вече имплицитно свързани с него самия, а са на пластове като в пандишпанена торта с крем поради естеството на заниманието му. Ама човекът не е Бог и не може да се самоподреди в идеалния вид, за да знае ближния къде ще забоде вилицата в резена торта и какво може да стане, да се случи. Друг е въпросът и за рискованата за самия залагащ душата си самоподредба. "

Нещо не схващам какво има това с въпроса ми... Очевидно е че е рисковано за залагащия, нали той 100% губи спасението си.

Ако може, по-кратко, ясно и конкретно: възможна ли е ситуация в която човек да изгуби своето спасение а с това да спаси някой друг? Или не трябва да се рискува за чуждо спасение?