Трудно се спори с прозорливци, трудно до невъзможност. Все пак аз живея днес, тук и сега, аргументите ми са достъпни до всички, аз ги черпя от църковната история и предание. Твоите аргументи са известни само на теб, другите нямат достъп до тях. Бъдещето още не ни принадлежи, а ти боравиш свободно с него. Жалко, че не посочваш и алтернативата на това, когато се случи? И понеже на мен днес ми предлага достатъчно злободневни и неотложни неща за решаване, аз не мога да ги пренебрегна и да започна да взимам решения за неща, пред които има твърде много ако, може би... Затова и продължавам да си се бръсна, когато намеря време, да се постригвам един-два пъти в годината, да се опитвам безрезултатно да откажа цигарите и да благодаря на Бога за малките, но истински неща в този живот, за които има смисъл да се живее. И се успокоявам с думите на Спасителя за Църквата, "че портите адови няма да й наделеят". От тези думи идва и увереността ми, защото там няма и намек за нещо от рода, че портите адови няма на наделеят над разколите и т.н.
А за посланието на местоблюстителя от 1920 г., хубаво е да го намериш и сам да се убедиш, колко е синодално.

ПП. Деветдесетте години имах един колега от Лом. И той като теб виждаше нещата в переспектива. Беше уверен, че Антихристът е дошъл, че е тук, че се е открил. Беше си направил на двора землянка, Антихристоубежище. Вътре си спомням освен влагата и мириса на мухал имаше кашон с русенско варено, компоти, 200 литров бидон с вода, свещи, кутийка батерийки Никопол, които се бяха разтекли още в гаранция,, иконки, молитвеник и доста книжки, повечето от които за Антихриста и идването му. Една безразборна колекция от св.Кирил Ерусалимски до Предречено от Библията.

Така че, да не слагаме каруцата пред коня.

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.