|
Всецяло приемам това, с което ми опонира г-н "Армагедон" в темата на "островитянка", като принципно правилен начин на критика. Все таки:
- И аз познавам хора, които пък са виждали нетленните мощи на дядо Матей; сега, ако има такъв феномен, за какво да ставаме като шопа пред клетката на жирафа: "Е те такова животно нема!"?
- За чудесата на дядо Матей се знае още от онези дни, отпреди Войната, известни са били на съвременниците му и тази информация не идва от последователите му, а от опонентите им: "Въпреки чудесата,..." - казват те, с което ги признават. Сега нито аз, нито вие сме свидетели, нито за, нито против. Докажете, че той никога не е правил чудеса :-)))
- Това, че старците не винаги са = на чедата си е така, но не служи да докаже, че ние с вас сме по-истински последователи на дядо владика Серафим от истинските му духовни чеда.
Та, да продължа по същественото, защото не е важно кой колко е свят и кой в каква юрисдикция е починал и т.н., А Е ВАЖЕН ПРИНЦИПЪТ. Защо има старостилство?
Както казах, измамен е този термин старостилство. Измислен е, за да въведе в психологическа заблуда чрез асоциациите със старообрядничество.
Старостилството и старообрядничеството нямат нищо общо помежду си.
Независимо, че някои старостилци са се разболели от "образопоклонение", с което заприличват на старообредци.
Старостилното движение не е вдъхновено от идеята всичко в Църквата да си стои като вкаменено, а от съзнанието, че ПРОМЕНИТЕ, КОИТО СЕ ПРЕДЛАГАТ, НЕ ИЗХОЖДАТ ОТ СВ.ДУХ, а са плод на действието на "тайната на беззаконието", за която говори св.ап.Павел. Обръщам внимание на читателите, че на печалния Константинополски събор от 1923г. се вземат доста спорни решения, само едното от които касае календара. Останалите - няма да влизам в подробности, удивително съвпадат с домогванията на живоцърковниците в Съветска Русия и си остават на хартия. Не се възприемат нито тогава, нито днес. За утре - "осмия" "вселенски" "събор" (вж. по въпроса от архим. Юстин Попович) ще реши.
Последователите на старостилното движение са обезпокоени от възможността от постепенна, лека и незабелязана подмяна на светоотеческото предание. Нещо като православен римейк на обезхристиянчването на римокатолиците. И С ПРАВО!
Както предупреждава св.Игнатий Брянчанинов (без доброто му познаване, без възприемането на заветите му днес е трудно човек да се опази в православие и да се спаси) човек много лесно може да се отклони, да отпадне от истинския духовен живот в Христа, който е ежеминутен подвиг, към фарисейство. Фарисейството е външна форма на духовен живот без съдържание, или такъв начин на изживяване на вярата, който не носи никаква благодат. Резултатът е нулево, т.е. никакво спасение.
Това виждаме с очите си да става с нас поотделно и съответно с цялата Православна църква. Впрочем, не го виждаме, ако сме напреднали във фарисейството.
"Син Човеческий кога дойде, ще намери ли вяра?"
"Но първом трябва да дойде отстъплението."
Изразът на охлаждането на нашата любов към Господа е все по-силното ни привързване към земния свят. Поне доколкото аз виждам в себе си и в ближните ми, почти няма ни един, който да се е абстрахирал от днешните съблазни. Всички ние искаме да живеем като западноевропейци, искаме техния стандарт и заплати, и понеже няма как да ги получим, страдаме. Това страдание обаче не е спасително, а е от рода на страданието на разбойника от лявата страна на Христа. Считам за себе си, че познавам доста вярващи хора в България. Общувал съм с мнозина. Зная и голяма част от монасите. И мога да споделя, че сигурно има някъде някой, но аз не мога да посоча нито един, който искрено и всесърдечно да следва Христа. Няма. А такива като нас със вас (жегва ли ви това "със вас"?) не могат да опазят вярата.
Привързването ни към земята води до "отвързването" ни от небесата. Ние губим общението с Небесната Църква, ние нямаме смислена и дръзновена молитва, "нямаме какво да си кажем" с Господа и светиите му. Те не ни интересуват, освен да ни пазят от зло и да не слагат пречки на дребнавите ни (че и лукави) кроежи. Четеме молитви като латерни. Но все пак и това е по-добре от нищо.
Нашите началници, които "сами не влизат в Царството", но и нас не ни пускат - къде от сатанизъм, къде от простотия, пък прекарват живота си угаждайки на силните на деня и стремейки се към непрестанно получаване на наслади и почести. Като не ги влече Христос и не търсят единение с нас, малките, в Него, те търсят единение с "тях" в това, което се нарича "икуменизъм".
Реакцията е еднотипна:
-миряните забравиха БЪЛГАРИЯ и, тъпчейки се един друг, се втурнаха към "чуждата страна", където мнозина са наистина "петимни да ядат рожкови, що ядат свинете" (домашните любимци на западняците, да кажем)...
-владиците и богословите забравиха ЦЪРКВАТА и през духовната смърт на пасомите си търчат към копанята на ССЦ (дава много пари на "църквите"-членове).
Жалък е другаря Тодор Събев в притеснението си, че видите ли, след 11 000 години Великден ще се падне през зимата, ако не сменим сега календара. Жалък е, долен, и духовно изуроден.
Старостилците, нагледно показано, искат да избегнат това: ПРАВОСЛАВИЕ - пРАВОсЛАВИЕ - бРаФОзЛАВИЕ - бРаФУзЛъВиЕ - бръфузлъфие.
С КОЕТО СА ДОСТОЙНИ ЗА ПОХВАЛА И ЗА ПРИМЕР.
ЗА ЖАЛОСТ, ТОВА Е ПОЛОВИНАТА ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. ДРУГАТА ПОЛОВИНА:
1. Самозабравят се в своето търсене на "остатъка верни", сами решават въпроси, превишаващи техния и на целите им общности ум, с което стават подобни на взаимно отричащите се протестантски секти. Стигат дотам да похулват признати светители като св.Теофан Затворник, за да могат да нанесат удар по св.Серафим Софийски, от което да извлекат дивиденти в борбата си с РПЦЗ и Киприановците (У нас: Бъкстон). Не им мига окото да осъждат и светейшия изповедник патр. Тихон.
2. По-умерените, сиреч сещате се кои, пък са толкова самодоволни от "царския път", по който вървят, че не признават никой и нищо освен себе си. Мирянките им поучават монаси-"новостилци" (бил съм свидетел и съм се червил), като срещнат свещеник все едно виждат коминочистач, в църква рядко стъпват (чули били, че попа тайно от всички поменава на проскомидията папата). Изобщо, те "спасяват Църквата", поради което в общуването с тях нам се пада да мълчим. Те са великите; те имат чудотворни икони и там стават чудеса. В някаква част от душата на част от техните последователи, за голяма жалост, трябва да кажем, че има такова отношение към нас, каквото имат онези, които са ни над главата - няма да ги назовавам сега, че да не ме баннат за расизъм - считат ни за непричастни към спасението, за своего рода "гои". Могат да използват парите и усилията ни, но ако не станем като тях, ако не сме от техните, оставаме си гяури.
3. Най-злите им врагове са такива като о.Марий в София и онези от един манастир, които служат по Юлиянския календар. Не е новостилеца Максим, а са "старостилните унияти"; нищо, че чрез съслужение има пряка връзка Фотиевци - РПЦЗ - Сръбска патриаршия - Вселенска патриаршия - Римокатолическия папа. Да, накрая на "веригата" е папата, но ние не сме като "предателя" о.Марий. По-добри сме.
4. Там има един апартаментен въпрос наистина, и неслучайно от Бъкстон изхвърчаха и отец Станой (е, дядо Николай - православния супермен, го прие с радост, зер да не е по-различен от него) и отец Касиян (той си намери "други гърци").
5. За отец Людмил е болно да се мисли даже. Наистина за момента сериозна загуба. Доколкото разбираме, чел е от св.Игнатий Брянчанинов, че в "последни времена може да остане дори само един православен епископ". Отец Людмил знае кой е той.
Аз си правя следния извод от всичко, което описвам:
АПОСТАСИЯТА ЗАСЯГА ВСИЧКИ НИ, идва от загубената вътрешна борба със стария човек (беса) и се изразява по различен начин у различните православни хора. Едни са изкушени отляво, други отдясно. Мнозина от нас - от всички страни (по св.Никодим Светогорец).
Колкото е каноничен Вартоло(з)мей Константинополски, толкова са и Фотий Триадицки и Григорий Денвърски. Бог знае у кого какво е на сърцето.
А светите отци казват: "ЛОТ СЕ Е СПАСИЛ ПОСРЕД СОДОМ И ГОМОР, А АДАМ Е ПАДНАЛ В РАЯ".
|
За старостилците, и за новостилците
