Не сте ме засегнали с нищо, щастливката аз не участвам в никакви движения. Може и да не съм права с предвижданията си, че няма смисъл да будите съвести. А така смятам по силата на своя си опит. И сега ще разясня какво имам предвид с това.
Значителна част от нощта прекарах да изучавам творчеството Ви и авторските Ви мотивации за разясняване на това и онова. Същевременно в началото на темата казвате нещо в смисъл, че човечеството ще се отвърне от Христа, значи случващото се е напълно закономерно.
Какво означава да приемем Бога, да се обърнем към Него и да Му се молим - това е нашата воля да Го приемем за Спасител, да Го изповядваме, да Го слушаме. Да речем, започна усилено да се катеря по лествицата, постя, моля Му се непрестанно - е, ще ми даде ориентация. Критиката на духовното водачество, с която толкова време си късах тука нервите с неколцина съратници, е безмислена, защото е закономерно което се случва. Църква и общение за мене ще има някакво, ако го търся.
Писах и в Християнство, е, непълно, но ще се опитам за първи път да изразя словесно това, което съм изживяла и досега не съм даже оформяла в думи. В един момент Бог ни дава покаяние, сълзи на покаяние, любов към ближния, смирение, от нас се иска хем малко, хем много. Многото обикновено са житейски изпитания. Който не Му се моли, нищо няма да получи, остава си жив мъртвец и това е. Много християни наивно търсят други мистицизми, а такива няма в православието, според мен, за редовите грешници като нас.
МИсля си, че не всичко, което правите тука в тоя форум, Той го иска.
Тази нощ разсъждавах с един сипатичен невярващ в християнство за отговорността за думите, за мистичната им сила, за това как ни оформят, когато ги произнасяме и как могат да изкусят тия, които ги чуят. Християнинът трябва да се стреми да бъде идеално етичен, не да развива сложни и, на пръв поглед, антихуманни тези. На втори поглед - същото. Хм. Аз рядко съм чела в православие, защото не участвах там, а Вашите неща не четох, защото бяха твърде антисемитски и ме отблъснаха веднага - ако заинтересуват някого, то какъв ли пък би бил той? Очевидно е, че трябва да се справите първо със себе си, а после не бихте и подвеждали други хора.
Единственото, което може да събуди у мен омраза, е омразата (особено към невинни). Не знам как са другите хора, но мисля, че и при тях е същото. Търсещщщ затова Ви пита кой Ви е малтретирал, търсейки началото на нещата стандартно. Аз пък нищо не се питам, защото мога да се захвана да подхождам на някого, ако е нещастен, а не ако е в мир с омразни убеждения.

В заключение ще Ви кажа - щастлива съм, че не чета св.отци. Не защото имали отделни антисемитски мисли, а защото съм щастлива в невежеството си и защото Бог дава да Го доближим по други начини, а не по това, което четох и което няма да преценявам повече. Писането ми във форумите и общението ми с всекиго трябва да бъде на базата на човещината, нямам намерение с никого да се дърля повече за това, което изповядва и - много важно - човек трябва да уважава чувствата, които вдъхва. О, да не забравя, трябва да уважава и обмисля добре идеите, които вдъхва.
Затова съм решила много да внимавам с кого как ще се държа и какво ще му напиша, ако съм във форум, какво ще му кажа, ако съм в живота. Тия работи ги пиша, както Ви казах под двойното влияние на прочетеното от Вас и на дискусията с участника в християнство, която течеше паралелно с прочита на Вашето творчество.

Неслучайно думите Божии са толкова категорични, че ще получим което искаме и само на пръв поглед понякога става точно обратното. Ориентацията я получаваме от Него, а не от проповядване по форуми, то стига да се даде малко инфо, ако човекът не ще да го чуе, нищо не се постига, само взаимно мъчение. Ролята Божия няма какво да я поемаме на себе си, защото само грях ще направим; и сакатлъци. Въздействието върху другите хора трябва да е внимателно и винаги много етично.
Сигурно го написах дълго и неясно, но никога не съм го оформяла в думи, затуй така стана. Както и да е. Вие си решавате дали да пишете.