Първото е логическо, изложено е и в другата тема, отнася се и за тази:

Известно е, че при спор и противопоставяне двете страни неизбежно минават в крайност, лека полека доразвивайки тезите си с течение на полемичната борба. Да си спомним как св. Кирил Александрийски буквално стъпва на линията на полето, разграничаваща православието от ереста и как това предизвиква реакцията на блаж. Теодорит Кирски, и как впоследствие възниква монофизитството.

Та ето какво:

Спорещите с мен изпаднаха в крайност, като поискаха преразглеждане на Преданието, призоваха ние, православните християни, да се чувстваме виновни за зверствата на Хитлер (а защо не за зверствата на евреите от ленинското политбюро?) и нарекоха св.Козма Етолийски човеконенавистник.

Как така човеконенавистник? В постингите си ме обвиниха, че като цитирам въпросните поучения на светеца го свеждам до един банален антисемит. Опонентката ми изразява мнението, че ако се абстрахираме от останалото творчество на св.Козма, думите му за евреите са антисемитизъм.

Само че аз никъде не съм казал да се четат само тези му поучения, а призовах н а р е д с в с и ч к о о с т а н а л о да се обърне внимание и на тези негови думи. Опонентката ми беше тази, която цензурираше словата на светеца. И каза, че посочените му думи го свеждат до един обикновен антисемит. И понеже аз, Кръстан, считам антисемитите за човеконенавистници, затова се изразявам така.

Разбира се това тя не стори поради злоба срещу светеца, а в устрема на полемичния си плам. И точно там е работата:

1). По закона на логиката от погрешна предпоставка след правилен логически ход на мислите се стига до погрешен извод.
2). Да бъде наречен един светец човеконенавистник е въпиющо неправилен извод.
=> Моите опоненти от самото начало застанаха на плъзгав терен, на погрешно светоусещане, на неправославна почва. Не са на Камък.

Причините ги посочих в постинга "ДА ЦЕ ОПОМНИМ", а проведеният спор (уви, това не беше дискусия) отлично илюстрира какво имах предвид като казах:

Докато не се очистим от просмукалата се в нас отрова на богоборния и христоненавистен свят не бива да дръзваме да разсъждаваме върху Богооткровеното. За да усвоим вярата, трябва да се смирим, в случая - да отсечем собственото си разсъждение и да поставим ума си там, където му е мястото: на ученическия чин.

Опитите да преценяваме светоотеческото наследие през призмата на мира сего, особенно пък на с е г о м и р а, винаги завършват - както виждаме - с осъждане и охулване на светиите.

И оттук ще изведа второто си доказателство, този път практическо, подкрепено с url-посочка, за това над каква пропаст са се надвесили разните му там модератори, "антоновци", "хриси" и прочие up-to-date православни.

В следващ постинг.