защото не виждам за какво да ми се поднася.

Действително не се обидих, нито се засегнах от това, което написахте.

Нали знаете: ако е истина, то тя не може да обижда, ако не е истина, е тогава пък какво...

А като казвам, че може в очите на някои да изглеждам луд, не казвам, че считам очите им за някакъв критерий ; просто съм благодарен Богу, че действително от нищо не се засягам и не се обиждам: нямам врагове, няма на земята човек, от когото да се притеснявам и в чието присъствие да не се държа естествено, не помня накой някога да ми е правил зло (или не са ми правили, или съм забравил )

Е това нещо у мен учудва доста познати и затова казвам: "може в очите на някои..."