Е, разбра ме най-сетне някой и си каза думата.

Това е едно от нещата, които имам аз предвид, ама многословствам.

Впрочем, един факт многоприскърбен:

В сборника "Македония.Документи и материали"(Издание на БАН, може би 1962г. да беше) се описва как след края на Илинденското въстание, в една много наострена обстановка, когато турците се държат за ятагана, но помнейки 1876 не смеят да действат, солунските евреи започват първи кланетата и погромите над българите. Това дава необходимата искра и скоро Македония става не църна, а цървена земя. Аз не ги мразя евреите за това, както и вие, убеден съм. Но за "мили усмивки" няма да го премълчавам.

Не го е премълчал и Бог: Когато през 1943г. милостивият и прощаващ български народ се надигна да защите евреите си, политическите обстоятелства не позволиха този покров да се разпростре и над евреите от Егейска Македония. Въпреки, че са били под българска власт, децата и внуците на българоубийците от 1903г. ги депортират. Това не е повод за злорадство, както и не е повод да се радваме за дните, в които тридесет евреи са били продавани от Христос (думи на св.Козма Етолийски) за 1 сребърник след падането на Йерусалим в 70-та година. Повод е да имаме страх Божи и да не вършим зло.