Извинявам се, че се намесвам така в дискусията ви, но ми прави нещо впечатление: когато става въпрос за турското робство в Родината ни и четейка за издевателствата на агаряните срещу нас българите ние не се притесняваме па пишем и да се изказваме свободно така както си ги мислим нещата, така както са били(е, разбира се намериха се и "умници", които вместо робство лансираха думата присъствие).

Но защо, когато в Библията съвсем черно на бяло е написано какво представляват духовните и политически водачи на т.нар. "богоизбран народ"; когато знаеме, кои са били причините за хилядите или милионите избите християни от първите четири века; като знаеме кои създадоха злокобната червена революция в Православна Русия, вседствие на което бяха избити шейсет и шес милиона Првославни Християни..., та как може ние православните да се страхуваме да казваме истината или само с половин слова? Това нормално ли е? Или до така степен сме станали с промити мозъци, че всичко , което ни се предлага в медиите, го приемаме за абсолютна истина. Извинявайте, но това за мен е мерзост. Мисля, че има огромна разлика между смирение и малодушие, така както и в смелоста да казваш истината, но да не бъдеш злобен.