"И кой казва кой светоотечески текст е боговдъхновен и кой е плод на младост и стереотипи? "Washington Post", "Iediot Ahronot" или пък нашият "богопросветен" ум, или пък св.синод винаги говори истината ex catedra? "

"Това се повтаря с по-горното: Кой решава кое е жито и кое плява и - това вече е ясно - какъв е крайния (всъщност безкрайния) резултат от едно системно погрешно решение? "


**********

За Богопросветеното тълкувание на Боговдъхновения текст





"Всичкото Писание е боговдъхновено" (2 Тим. 3:16)

"Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки" (Евр. 13:8).

"Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха, и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си". Иисус му рече: писано е също: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего".

Който пристъпва към изучаването на света на богословието е длъжен да запомни за цял живот евангелския епизод, в който Сатана изкушава Спасителя. Как Го изкушава? С цитат от Свещеното Писание (Мат. 4:6).
Свещеномъченик архиеп. Иларион Троицки пише: "Нужно е да тълкуваме Писанието по Преданието, а Преданието е необходимо да проверяваме чрез Писанието. Получава се логически кръг: "idem per idem. ... В богословието такива "логически кръгове" не са рядкост. ...Владика Иларион ни показва верният път за разрешението на проблема: "Източникът на църковното вероучение е един - Светият дух."

За нас Светите отци са важни като свидетелство за това, че евангелската история не завършва на Петдесетница. "Преди да станат такива, Отците на Църквата са били богослови, които са търсели истината" (прот. Сергий Булгаков). Светците са свидетели за това, че след Своето Възнесение Христос е оставил на хората повече, отколкото една книга.

***
Отците не са така единодушни, както изглежда отдалеч.

Апостол Иаков пише: "Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?" (Иак. 2:21). А ап. Павел утвърждава противоположното: "С вяра Авраам ...принесе в жертва Исаака" (Евр. 11:17). Иаков казва "също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите" (Иак. 2:25). А Павел настоява "с вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците" (Евр. 11:31). И така, чрез вяра или чрез дела е спасението?

...Каква пречка на пътя към християнската истина представлява традиционно-вулгарният възглед за непогрешимостта на светоотеческото учение.
“Православната Църква никога не е слагала знак на равенство между святост и непогрешимост" (Л. Успенский).

Нерядко Отците сами ни предупреждават, че това, което излиза изпод перото им, не е било плод на благодатни преживявания и откровения, а лично усилие на техния ум (въпреки че и тук все пак трябва да помним, че това е бил ум, очистен от страстите, ум, живеещ изцяло с потребностите на духа).

Една от главните задачи на православното богословие е да разбере къде именно Отците говорят не само от себе си, а като продължители на апостолите, като "облак от свидетели". Само на входа на семинарията може да ти се стори, че богословието е просто: намираш изказванията на Библията или на Светите Отци по интересуващата те тема, и отговорът е ясен. Ако това е така, то бихме имали основание да вярваме, че богословието доживява последните си дни. Вече им компютърни версии на Библията и патристическия корпус. И следователно, достатъчно е само да въведеш в полето ключовата дума по интересуващата те тема - и след миг всички текстове са пред очите ти...

***

Творенията на Отците са аптека. Но не всички лекарства, намиращи се в аптеката, са полезни за всеки преминаващ. Тези, които лекуват едного, могат да отровят другиго.

Имало е Отци, които са били открито несъгласни помежду си. За творенията на св. Григорий Чудотворец и св. Дионисий Александрийски Св. Василий Велики пише: "трябва да проверяваме с писанията това, което говорят учителите и да приемаме това, което е в съгласие с писанието, а да отхвърляме и всячески да се разграничаваме от тези, които подкрепят такова учение".

Отците се нуждаят от разбиране. Но то е възможно само тогава, когато знаеш за какво става дума и защо се води. Не трябва да отхвърляме Библията заради това, че споменаванията на животни в нея не съответстват на изискванията на съвременната зоология. Библията дава отговор на своите въпроси, не на чуждите, отговаря на духовните нужди на хората, и преди всичко на нуждите на тези, към които непосредствено са се обръщали пророците. Но тя не е писана с цел да удовлетвори любопитството на астрономите, биолозите или историците от следващите хилядолетия.

***

Разбирането на Библията изисква преди всичко осъзнаване на това за какво Тя е писана. Както е казал Галилей "Библията не ни учи на това как е устроено небето; Тя ни учи как да възлезем на Небето". Точно по същия начин, за да разберем творенията на Отците е нужно да знаем за какво те са хванали перото, за достигането на каква конкретна цел са били насочени молитвените и интелектуалните им усилия.

Отците, които живеят в преданието и го формулират, са хора, които прилагат Библията към духовните нужди на съвременниците си. Чрез тях вечните духовни истини на Божието Слово навлизат в живота на хората от следбиблейските времена, т.е. в служението на отците е имало и човешка страна, и духовна, Божествена.

***
Но ако видим, че някои съждения се срещат не само у един Отец, не само у Отците от една школа, от една епоха, от една култура или националност, но у всички Отци на Вселенската Църква - значи сме добили нещо повече от нечий духовен съвет. Това е Гласът на Църквата, това е съгласието на Отците.

Разни хора, с различен семеен и социален опит, различно ниво на светско и богословско образование, изведнаж се оказали в нещо съгласни и нито вековете, нито пространството не са причинили тяхното разногласие по този въпрос. Тогава имаме consensus patrum - "съгласие на отците". Значи в Църквата то не е от хората, не е от времената и вековете, не от калейдоскопа на човешките култури и мнения. Това съгласие е от Бога, от Главата на Църквата, от Вечността. То е правило на вярата. То е догмат, макар неформулиран формално от Вселенски Събор.

И тогава забелязваме с радост това, което така зарадвало в църковното предание св. Игнатий (Брянчанинов):

"Когато в ясната есенна нощ гледам чистото небе, осеяно с безбройни звезди, различни по големина, излъчващи еднаква светлина, тогава си казвам: такива са писанията на отците.

Когато в летния ден гледам обширното море, покрито с множество различни съдове с техните вдигнати платна, подобно на бели лебедови крила, съдове, движещи се от един вятър, към една цел, към един пристан, тогава си казвам: такива са писанията на отците.

Когато слушам стройния многочислен хор, в който различни гласове пеят в изящна хармония една божествена песен, тогава си казвам: такива са писанията на отците".




Та, кой решава, Кръстане?
Чак толкова сложно не би трябвал отговорът да бъде за теб:
СЪГЛАСИЕТО на отците!
СЪГЛАСИЕТО на светците!

Там, в житията и в писанията им трябва да търсиш отговорите. Не в апокрифи и не в "24 часа"! Само така аргументацията ти ще се различава от тази на редовия атеист-антиционист. Лоша услуга ти прави твоята самонадеяност.