Да започваме ред по ред:

"Здравей, Кръстане, голям хаос е в постингите ти и не само там... "

Типично по български: веднага решаваме кой какъв е, поставяме квалификации и диагнози, абе направо да си изплюем сърдечното камъче: нив всичко знаем и сме толкова умни, че просто няма от кого да се учим.

А пък хората казвали, че за да разбереш един човек, трябва да изядеш една торба сол с него.

"От всичко изписано дотук, разбрах че според теб всички православни светци ни призовават да мразим евреите и с чисто сърце да ги наричаме “чифути”. Това се пеело и в църковните песни. Който не мрази богоубийците евреи не е християнин и ще бъде зачеркнат от книгата на живота... "

Ами прочетете го пак с другарче, защото авторът на текста , който сте чели, ви казва, че ако сте разбрали това, нищо не сте разбрали.

" Ако ти припознаваш омраза в църковните песни, цитирани в другата тема, ако възприемаш като израз на омраза всеки църковен текст, където се говори за богоотстъпничеството на евреите, то това се дължи не на това, което четеш, а на това, което носиш у себе си."

Сещате ли се за края на анимационните филмчета със зайчето Бъни: "това беше моя реплика"?

Е това, което сте написали против мен, драга, е моя реплика, аз го казах първи - сверете си с постингите. Точно аз казах, че когато острите думи на Църквата срещу евреите ни смущават, това се дължи на нас - давах и банален пример със слънцето и пр. (ама четете де, после пишете!), предупредих, че едва ли можем да обвиняваме св.Козма, св. апостоли или Господа, че мразят хората и че това не предизвиква и не може да предизвиква омраза у нас, ако сме християни по сърце, НО ЧЕ НЕ БИВА ДА ИМА "КРЪЦ!" НА СВЕТООТЕЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ. А сега вие ми повтаряте собствените ми аргументи срещу мен самия: смехория!

Вашите "аргументи":
"1.Светците не са безгрешни. Не е грях да кажеш, че не си съгласен с някой светец, защото това противоречи на православното учение. Грях е да кажеш, че всяка дума, написана от светец или още повече от някой друг за него, е боговдъхновена. Това си е и ерес. Апостол Павел често говори – това ви го казва Бог или това ви го казвам аз, а не Бог. Светците не са тръби, през които говори Светият Дух. Още повече, че те не са се родили светци, а търпят духовно развитие. Всеки светец е и чедо на своята епоха, той носи своя национален манталитет с неговите предрасъдъци и стереотипи. Всичко това намира отражение в творчеството му."

И кой казва кой светоотечески текст е боговдъхновен и кой е плод на младост и стереотипи? "Washington Post", "Iediot Ahronot" или пък нашият "богопросветен" ум, или пък св.синод винаги говори истината ex catedra?

В случая този ви аргумент по конкретния въпрос е с нулева стойност.

"2.Преди време тук имаше тема за св. Теодор Студит, който призоваваше византийския император да не показва никаква милост към българите. Да започнем ли да се подписваме под думите на светеца или да се отпишем от книгата на живота? Щото явно не можем да бъдем в една книга заедно – ще се избием. Толкова глупава дилема, че не мога дори да я коментирам..."

Пак недомислено сте го написали. Едно е това, за което говоря аз - взимайки само пример с юдеите - и то не аз започнах темата, адруг - и съвсем различно нещо е преписката между светеца и императора, касаеща абсолютно само чисто земни неща.

И, може да се учудите, но напълно прав е св.Теодор Студит: значи, ако се абстрахирам от това, че съм българин, трябва да призная, че съветът му е съвсем точен и принципно правилен. Аз, от друга страна, ако бях познат на кан Крум и той ме попиташе какво да прави, щях да му отговоря същото: никаква милост към ромеите. Война се води като война. Има следната приказка: "ако не знаеш да правиш преврат като преврат, увисваш на първия стълб". Изобщо подобна дискусия защо ромейските светци не обичат българите е безпредметна. Нали във всеки катехизис си пише, че православието покровителства родолюбието. Е, ромейските светци рушителите на родината си ли да обичат, а? Или по богомилски да наставляват християните като дойдат българите (понеже видиш ли, хубав род са, даже компютъра ще изсмислят) сами да си подлагат главите под меча, та после хем да не им се бъркат и да не гледат какво ще направят българите на жените им (българчета :-)))

Но това всичко там ще изчезне. Не мислете - отново аз го казвам, не вие, че в думите на св.Теодор има омраза - просто такива са правилата на живота в една паднала и грешна вселена. Действително, "нищо лично". Да си бяха предците ни стояли в Кавказ, никой нямаше да съветва никого да е безмилостен.

"3.В творчеството на преп. Козма има много апокрифи. Всеки християнни трябва да отсява житото от плявата, Ако не може да – нека вика “мръсни чифути” и “мръсни комунисти” и да лъже сам себе си, че не изпитва никаква омраза, а “констатира духовен факт” и подражава на Господа. "

Това се повтаря с по-горното: Кой решава кое е жито и кое плява и - това вече е ясно - какъв е крайния (всъщност безкрайния) резултат от едно системно погрешно решение?

" В момента правиш една апология на омразата, подкрепена с цитати от Библията и житията на светците, която обаче не желаеш да наречеш с истинското й име – омраза. "

Отговарям ти: глупости. Аз заставам зад думите на светеца, които ги изтриха, но не мразя евреите - и това аз мога да го кажа за себе си, не ти, понеже по апостолското учение "никой не познава по-добре човека от човешкия дух, обитаващ в него".

Просто казвам, че ОТ СКРУПУЛИ ПОДМЕНЯТ ПРЕДАНИЕТО, което - прескачам много - ще завърши с приемане на Антихриста от уж православните и както казват богословите, даже иконата му ще е изписана по византийските норми.

"4.Когато Христос го разпват на кръста, Той казва: Отче, прости им, те не знаят какво вършат. Същото казва и първият Христов мъченик Стефан – моли се за своите убийци. Същото са правили и всички мъченици, подражавайки на Спасителя. Сигурна съм, че и св. Козма не е мразил никого, включително и евреите, чиито интереси е засегнал. Който носи омраза в сърцето си, особено пък безлична и принципна, няма да влезе в Небесното Царство, пък ако ще цял ден да се подписва под житията на светиите."

Е това пак го казах аз, стига ме цитира де :-))) И не сме тука деца - за да не знаем поне теоретично как се влиза в Царството и как не.

(Понеже обичате психология, забелязвам: Маниерът ви издава гордост, подценявате събеседниците си и имате силно желание да ги поучавате, без да сте разбрали изобщо с кого разговаряте и той какво знае. Точно гордостта заслепява, подобно на мои приятелки вярващи, които един път поучваха някакъв монах - понеже беше млад, решиха че са по-напред от него, отреклия се от света, взелия решение, за което те могат само да сънуват: идеше ми да потъна в земята от срам)

Редактирано от krustan на 06.02.06 10:19.