Моят път, и моето мнение за нещата са доста различни.

"Всяко добро се постига с борба от човека - насилници (над себе си) грабват Царството."

Царството (Господне) или Раят е и на насилниците и на ненасилниците - или казано по-просто то си е наше - т.е. каквото и да правиш в тоя живот - отиваш в Рая, защото просто няма къде да отидеш другаде.


"Когато той чрез посилна борба покаже на Бога, че искрено желае доброто, тогава Бог като любяш Баща му дава прошка на греховете, сили в духовната борба, благодатни дарби и пр."

Демек награда - ако правиш това и това получаваш това. Моето мнение е... както се досети... хмм различно. Господ не е търговец - аз му давам нещо - и той ми дава нещо - и другото борбата е безсмислена, защото с каквото се бориш в живота то става по-силно от теб.


"Иначе - в падналото състояние - едно желая, друго върша, и виждам в себе си закона на греха, чиято сила не мога да преодолея."

Човек не е в паднало състояние защото няма грях (освен за този който вярва в греха). И така, ако ти приятелю направиш някаква волност (разбирай нещо, което не е по желанието на Бог в твоята мироглед), а волностите са в природата на 98% от хората по света - обвиняваш себе си за това, защото мислиш, че си направил грях - това е... много нездравословно. Защо много хора не искат да разберат, че чувството на страх, вина, гняв - разрушават тялото много по-бързо от много отрови? Аз не изпитвам най-вече чувството на вина, каквото и да направя (но изпитвам отговорност за това, което съм сторил). Аз не изпитвам страх, защото знам, че няма какво да губя, защото единственото, което съм спечелил от този живот и това, което прехода към друг живот не може да ми отнеме - това е опитността на душата ми - т.е. това за което съм дошъл.

Надявам се, че бях изчерпателен.

Надява

Всички пътища водят нагоре.