Драга Лия, не сте присъствали (мисля) на "разговора с баракуда" и последвалите модераторски намеси, който докараха уравновесения и възпитан Красимир до решението да напусне клуба. Следователно не можете и да вземете адекватно отношение по конкретния случай. Не можете да прецените - какво е станало в душата на личността - Красимир, Фамулус или който и да друг и да говорите за "лично-егоистични мнения". Какво значи лично-егоистични? Че Красимир е решил да превземе свещоливницата или ламти за синекурна длъжност из някоя митрополия?

Младите "мутевазита", "баракуди" и пр, които идват тук с позата на всезнаещи богослови и зъбати и бодливи изобличители на "заблужденията" всъщност нямат насреща си някакви безлични "заблуждения", а живи хора, които оскърбяват тежко и то с някакво садистично наслаждение.

Нещата, които пишете за отговорността на убийците, на вдъхновителите и пр може да са верни (може да се спори от гледна точка на морала) - но в случая са общи приказки. А общите приказки не могат да привлекат никого, не могат да облекчат личната обида, предизвикана от враждебното или презително отношение на заблудените "защитници на Църквата". Досега чрез това отнощение те успяха да успяха да убедят трима клубари, черкуващи се в БПЦ да търсят друг морал в БСПЦ... И може да постигнат още по-големи "успехи".

Нека апелирам към личния Ви духовен опит. Когато почнахте да пишете тук с теософските си теории за Великите Учители и аурата на баба Ванга, имаше хора, които се хвърлиха да Ви "изобличават" като опасен "враг". И ако не бяха заети да бодат и преследват другиго, щяха на бърза ръка да Ви изтурят от клуба чрез две-три по-обидни реплики. Имаше и други - които се отнесоха към Вас като към търсещ човек и Ви насочиха в правилната посока.

Как им се отблагодарихте е въпрос на друг разговор, който е най-добре да проведете насаме със съвестта си.