вече веднъж писах, но виждам, че има нужда да пиша още.
Ролята на храмва не може да бъде обяснена на човек, който не е вярващ и не е почувствал силата Божия. Някога , като момче, аз също не вярвах. Дойде момент да стана вече зрял човек и започнах да изпитвам особеното чувство, че нещо с мен не е наред. Измъчвах се от мисълта, че животът е безсмислен,че човек умира и всичко се свършва,настъпва небитие.
По това време беше "научният атеизъм", да се намери религиозна информация за нещо беше много трудно. Но докато търсех да прочета и науча нещо, установих, че когато минавам покрай храм,изпитвам нещо неописуемо - някой като ли с ръка ме тегли навътре и аз се отбивам от улицата, за да вляза, а после не мога да изляза - такава силна благодат изпитвах.
потова време не бях кръстен - не са посмели, като съм бил дете. След като прекарах около две години в размишление, отидох по собствена инициатива в храма "Св.Николай" под хотел "Рила" и бях кръстен - привечер, при затворена черква, за да не ме видят.
После започнах да чета и да се просвещавам, започнах да изучавам и богослужебния ред, станаха много събития в живота ми, 6 пъти съм уволняван за ходене на черква, стана нуждада дойда чак в Русе, за да мога работя по професията си и не знам как би свършило всичко, ако Бог не беше свалил комунистическата власт.
Но благодатта на храма продължавам да усещам и сега. Изглежда, че това и външно ми личи, защото като съм през ваканцията в София и отида на черква, после майка ми ми казва - ти като отидеш на черква и се променяш, виждам те щастлив.
Моля се и в къщи, всяка сутрин и вечер, моля си дори и когато ходя по улицата, но молитвата в храма е друго - там действа особена благодат, там има нещо, което го няма на друго място и което не може да се обясни.
Това е , друго не знам какво да кажа.
|