Словото усвоява човешки свойства, защото всичко, което принадлежи на светата Му плът, е същевременно и принадлежност на Словото. По същия начин и Самото Слово дава на плътта да участва в Неговите свойства по причина на взаимното общуване поради взаимно проникване и ипостасно съединяване на природите и поради това, че Един и Същ извършвал и присъщото за Бога, и присъщото за човека, в единия и другия начин (на съществуване) при взаимно общуване между едната и другата (природа). Затова и е казано, че Господа на славата бе разпнат (1Кор. 2:8), макар Божествената Му природа да не страдала. И обратно, за Сина Човечески се казва, че преди страданието Си Той е бил на небето, както казал Сам Господ (Иоан. 3:13). Защото Същият Господ на славата по природа наистина стана Син Човечески, тоест човек, и считаме, че Му принадлежат както чудесата, така и страданията, макар да вършел чудеса по божествената Си природа, а страдания да търпял по човешката Си природа. Защото знаем, че както ипостаста в Него е една, така се запазва и същностното различие между природите. Но как би се запазило различието, ако не би се запазило това, между което съществува различие? Защото различие има между неща, които действително се различават помежду си. Казваме, че по отношение на това, по което природите в Христа се различават помежду си, тоест по отношение на същността, Христос има допирни точки до крайности: по Божество - до Отца и Духа, по човечество - до Майка Си и до другите хора. А по отношение на това, как природите са съединени в Него, Той - казваме ние - се различава и от Отца, и от Духа, и от Майка Си, и от останалите хора, тъй като природите Му са съединени ипостасно, имайки една сложна Ипостас, по Която Той се различава както от Отца и от Духа, така и от Майка Си и от нас.
|