|
Смилен, във , допълва:
Има обаче принципна разлика между това как някой се държи и защо, от една страна, и какво всъщност прави, от друга. Защото Христос би могъл да се държи по същия начин, ако човешката Му природа се бе сляла с божествената и Той бе привидно човек. Безспорно е, че Христос иска да посочи на онези, които са с Него, че Той, в Своя човешки статус, е Богът, Животът и т.н. Има обаче един важен акцент - Христос демонстрира човешко незнание, тъкмо понеже е приел за Своя природа, на която не е свойствено всезнание, и истинно съществува според тази природа.
Така че тук педагогиката не цели да внуши просто: нищо че ме виждате обикновен човек, Аз всъщност съм Богът и сега ще ви покажа, че това е така.
Смисълът е по-скоро: понеже съм наистина човек, Аз съм приел (доброволно) за свое свойственото на човешката природа незнание. Но понеже съм Бог Слово, Аз изцелявам това незнание, правя човешката природа живоносна по причастност.
Христовата педагогика следователно не е просто тактика на показване и скриване на природното действие на божествената природа, тя е динамично освещаване на човешката природа, в буквалния смисъл воденето й към живота.
Тези уговорки са нужни по няколко причини:
1. Интерпретация на педагогиката в първия смисъл, не съдържа противоотрова срещу монофизитизма; без да го потвърждава, не го изключва по подразбиране.
2. Моделът на педагога и педагогиката е, разбира се, (нео-)платонически. Усвоявайки го, отците всячески подчертават дълбоката разлика между (нео-)платоническата педагогика и тази на Христос. Разликата е в това, че в неоплатонизма умът е педагог, доколкото той обучава душата (или разума) според нейните естествени способности, точно както родителят обучава детето, доколкото последното все още не е развило естествените си способности да възприема реалността. Това е една чисто природна педагогика. В неоплатонизма всичко се случва според един природен (метафизически) автоматизъм. Докато педагогиката на Христос е свръхприродна, тя не просто провокира естествените природни способност, но и ги трансформира, обогатява ги в рамките на бого-причастността.
3. Така стигаме и до третата разлика. Във всичките Си жестове, включително и във въпросното педагогическо незнание, Христос не просто обяснява, демонстрира, а и свещенодейства. Педагогическото му незнание е не просто тактически ход с оглед на познавателните ресурси, с които човеците разполагат, то има спасителен, облагодатяващ характер. Неговото незнание е спасително, просвещаващо. То е елемент от Тайната на спасението.
Това, мисля, трябва да се добави към модела на природната педагигока.
Аргументът от Битие, е, разбира се, много силен, с уточнението, че там тайната на въ-човечаването на Бога все още не е разкрита в пълна сила.
|
Re: "педагогическо незнание" [re: Eжko_]
