|
В отговор на:
По тази човешка логика, щом Христос е умрял, защото не бил съвършен човек и така станал съвършен, то тогава къде остава изкуплението на човешкия род?
Нали точно поради това, че Той като съвършен Човек умира за да изкупи греха на Адама?!
Не, не е така.
Да, Човекът Христос отстоява на греха до край, но съвършен Син Човечески Той става едва след Възкресението Си.
Нека пак да си припомним нещо твърде съществено и да го запомним веднъж завинаги: това, че Бог, ставайки човек, възприел човешката природа след грехопадението. Във Възкресението, обаче, се извършило п ъ л н о т о обожествяване на човешката природа на Иисуса Христа.
Но да се върнем към първото - защо Господ Иисус Христос, ставайки човек, приема доброволно да носи последствията на грехопадението на дядо ни Адам ?
Казано е, че "Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи"(2Кор 5.21).
И пак:
Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта [Рим., 8:3]
Арх. Иеротеос Влахос в книгата си "Православната духовност - кратко въведение", в гл. 4-та - Степени на духовно съвършенство - пише следното:
"Христос възприел ц я л а т а човешка природа в пълнота, защото това, което не е възприето, остава неизцелено, а само това, което се съединява с Бога, се лекува и спасява. И доколкото целият Адам е съгрешил, и цялата човешка природа станала немощна (паднала), то трябвало тя да бъде възприета цялата (то есть, като паднала), за да бъде излекувана. В това учение на св. Григорий Богослов виждаме, че изцелението на човешкото естество е станало с въчовечаването на Сина, и затова Христос е действително Лекар и Изцелител на човека."
Казано с думите на един православен рождественски химн: “Споделяйки изцяло нашата бедност, Ти обожестви нашата земна природа като се съедини с нея и участва в нея”. Христос сподели с нас смъртта, а ние споделяме Неговия живот. Той “понизи” Себе Си, а ние се “въздигнахме” в Него. Божието снизхождане прави възможно човешкото възхождане. Свети Максим Изповедник пише: “Неизказано Безкрайният се ограничи, докато крайното се разшири до степента на безкрайното”.
Редактирано от Eжko_ на 07.05.10 15:30.
|
"длъжен бе да прилича по всичко на братята" [re: Tимoтeй]
