Изказвам малко по-особено мнение относно догмата за писмената форма като форма за действителност на трудовите договори. Според мен дори и сега съществуването на трудово правоотношение може да се доказва с всякакви доказателствени средства. Дали това е така - ще е видно ако проследим хронологията на промяната на чл. 62 КТ:

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. и доп., бр. 2 от 1996 г.) (1) Трудовият договор се сключва в писмена форма.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)
....
Форма
Чл. 62. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) Трудовият договор се сключва в писмена форма.
(2) Трудово правоотношение възниква и когато, без да е сключен писмен трудов договор, работодателят е приел на работа работника или служителя и той е започнал да я изпълнява. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства.
......
Форма
Чл. 62. (Обн. - ДВ, бр. 26 от 1986 г.) (1) Трудовият договор се сключва в писмена форма и се подписва от двете страни в два екземпляра, единият от които остава в предприятието, а другият се връчва незабавно срещу подпис на работника.
(2) Писмената форма е необходима за действителността на трудовия договор.

------
Всички редакции на ал.1 казват, че трудовия договор се сключва в "писмена форма". А пък писмената форма е била необходима за действителността на трудовия договор от самото създаване на КТ през 1986 г. (ал.2). През 1992 г. има лека поправка, като текста на ал.2 се абсорбира от ал.1. Голямата промяна става през 1996г. когато с ал.2 бе изрично указана възможност за доказване на съществуване на това правоотношение с всички доказателствени средства. През 2002 г. тази ал.2 бе отменена. Но пък не бе върнат текста на ал.2 от 1986 г. ( "Писмената форма е необходима за действителността на трудовия договор.") или новелата на ал.1 от 1992 г. ("...която е необходима за действителността му."). Така, че в действащата редакция на чл. 62 няма изрично записано, че писмената форма е необходима за действителността на трудовия договор. А щом го няма - да не би да се подразбира от само себе си?
-----
Иначе съм скептик относно благоприятния развой по административното дело.
По административното - инспекцията по труда има право да обявява съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ. Но както разбирам - в момента има състояние е "недопускане до работа" - т.е. ситуацията е такава, че инспекцията няма какво да установява. (и какво да установи инспекцията: че лицето иска да влезе, ама от вътре не го пускат?)