дона, изчетох линковете от лекса, много благодаря за тях.

явно темата е много дискутирана и едно единно становище няма.
по моето дело съда ми отказа свидетели (и на мен и на ответника), защото писмената форма е форма за ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на трудовия договор а чл. 133 ГПК не допуска свидетелски показания за установяване на правни сделки (знам мнението ти за различията между ТД и правната сделка) за установяването на които законът изисква писмен акт. С това си действие (макар да ми допусна исканата експертиза, с която ще установявам размера на трудвото възнаграждение и съответното обезщетение, тъй като е било уговорено като % от някаква си там сума) мисля, че съдът ми показа, че ще ми отхвърли иска. И се чудя какво да правя. Мога да искам спиране на делото докато мине административното пред окръжен съд по което мисля, че имам някакъв шанс да докажа със свидетели ТП.

От сравнителния преглед на текста на чл. 62 през последните 20 години (както куманич го е направил, и в единия от линковете, които си дала тук е направен на няколко пъти съшия анализ и е достигнато до същшият извод) може да се направи заключението, че законодателят не е върнал стария текст на чл.62, ал.1 от КТ, който е предвиждал, че писмената форма е необходима за действителността на ТД, за да не ограничи и стесни възможностите за доказване на ТП.
В сегашната редакция на чл. 62 никъде не се казва, че писмената форма е форма за действителност на трудовия договор. Затова мисля, че с новата редакция на чл.62 законът от една страна не ограничава доказването на трудовото правоотношение само с писмени доказателства и от друга страна, цели защита на работника, контрол на пазара на труд и санкциониране на неизрядните работодатели. А ал. 2 (изрично допускаща всички доказателствени средства) е отменена не за друго, а за да бъдат дисциплинирани работодателите да сключват писмени трудови договори, да ги регистрират в НОИ и така да плащат осигурително вноски за работниците.

А факът, че съществува процедурата по чл. 405а означава, че писмената форма в крайна сметка НЕ Е условие за ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на ТД. След като има друг вариант за установяване на ТП освен писмената форма (чл. 405а) не може този първият (чл.62,ал.1) да е единствен. Т.е. след като може ИТ да установи ТП с още по голямо основание съдът може да го направи (положителен установителен иск). Обратното (предвид практиката на ИТ да отказва установяване наличието на ТП ако работникът вече не работи във фирмата вж. писмо 94-А-19 от 26.03.1999 на МТСП) би било отказ от правосъдие защото наетия без трудов договор работник и после уволнен незаконно и неосигуряван, реално няма как да получи защита.

През 1996 беше приет чл. 62, ал. 2, който официално признаваше устния трудов договор и позволяваше доказването на ТП с всички доказателствени средства. Разпоредбата, позволяваща ИТ да обяви ТП за съществуващо (чл. 405а) е приета със същия ДВ (бр.2/1996), с който е приета и отменената вече ал. 2 на чл. 62 (която узакони устния трудов договор и позволяваше установяването на ТП с всички доказателствени средства). Двете разпоредби служат на една и съща социална/правна цел и това се подкрепя именно от факта, че те са се появили в един и същи момент, при еднаква обществено-политическа конюнктура. Само искам да припомня какво беше 1996г. - масова практика да се наемат лица на работа в нарушение на нормите на КТ, без да се сключва трудов договор. Обществената, поличтиеска, финансова и социална сигурност обаче изискваше всички тези отношения по предоставяне на работната сила, които не бяха уредени никакси, да бъдат уредени "някак си". Така ако се замислим защо беше "узаконена" устната форма на ТД, ще стигнем до "целта на закона" в контекста на която трябва да се тълкува всяка една разпоредба. В случая стигаме до целта на закона за изменение и допълнение на КТ от ДВ бр. 2/1996.
Според мен, това, което е целял законодателят с чл. 405а е да предостави на работника още един начин (освен чл.62, ал.2) да "узакони" трудовото си правоотношение. Това, че след отмяната на чл. 62, ал. 2, чл. 405а е бил оставен прави на пух и прах тезата, че писмената форма е форма за действителност на ТП. Не. Писмената форма е просто удобна за държавата да накара недобросъвестния и беден български работодател да регистрира договорите и да плаща осигуровки за работниците си. И "отмяната на устната форма и с нея на възможността ТП да се доказва с всички доказателствени средсва" цели същото - да дисциплинира работодателя. В никой случай не може да се тълкува във вреда на работника, който тъй или иначе е по-слабата страна в правоотношението и да му се отнеме каквато и да е възможност да докаже съшествуването на ТП. Това е превратно тълкуване на закона и противоречи на неговата цел и едно съдебно решение, мотивирано от него би било нощожно.


Но знаеш ли какво мисля да направя.
За да не рискувам интереса на клиента заради теоретичните си разминавания със съда - ще поискам наред с установителния иск по чл. 97 ГПК, алтернативно, ако съда намери, че ТП е недействително поради липса на писмен ТД, да установи недействителността и да приложи чл. 75 КТ. И това ще ми даде същия резултат, който бих имала с положилетния установителен иск.
И не виждам перчка пак да се претендирам обезщетението за незаконно недопускане. Как мислиш?

it's all about love.