Наистина става нещо като "казус". Прерових съдебната практика и не открих нищо "за" или "против". Затова ще се опитам да поразсъждавам малко:
По ЗАНН отговорността е лична. (чл. 24 ал.1). Разпоредбата на чл. 83 е отклонение от този режим. (честно казано тази разпоредба изглежда някак си "пришита" нъм ЗАНН - систематически нейното място не е тук, а повече приляга да е например в ЗАП). Все пак ал.2 на чл. 83 казва само че санкцията по предходната алинея се налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред. Но разпоредбата мълчи какво ще стане след налагане на санкцията - вкл. и за реда за обжалване на тази санкция. (в т.ч. и процесуалното представителство на санкционираното ю.л.).
Наистина чл. 84. насочва към реда на НПК когато става дума за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд. Но по реда по НПК е немислимо да има производство със страна - ю.л. или ЕТ.
Та нека се върнем към чл. 63. ЗАНН: Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд.
А пък ЗВАС с чл. 11 казва:
По въпросите, които не са уредени в този закон, се прилагат Законът за административното производство и Гражданският процесуален кодекс.
---------
Ето че се намери връзка (макар и непряка) между ЗАНН и ГПК. (само за ниво ІІ-ра инстанция).
И наистина - юрисконсулта може да бъде представител не само по граждански но и по административни дела - поне за това има доста съдебна практика.