Mulholland Drive - САЩ, 2001
Режисьор: Дейвид Линч
В ролите: Лора Хъринг, Наоми Уотс, Джъстин Теру, Ан Милър

Бети (Наоми Уотс) пристига от Канада да завоюва Холивуд... Сама по себе си тази фраза звучи банално и продължението и лесно се отгатва - малко ли млади глупачки пристигат да покорят заветния хълм. Най-вероятно и нейната конкиста ще е неуспешна, девойката ще бъде смачкана, използвана и изхвърлена от тази бездушна машина за преработка на младички хубавички тъпачки... Впрочем, не. В дадения случай можем да очакваме, че Бети я очаква друга съдба. Защото Бети си има леля - известна актриса, която не само че и е дала едно рамо пред разни известни продуценти и режисьори, ами дори и е предоставила за обитание шикозната си бърлога в Лос Анджелис, понеже е в Канада с мъжа си.

Обаче когато Бети се заселва в бърлогата, изведнъж се оказва че там живее още някой... Някаква млада жена, назоваваща себе си Рита (Лора Хъринг), и която се държи много-много странно. Отначало бети си мисли, че тази жена е някаква позната на лелята, но в телефонен разговор с последната се изяснява, че онази не познава никаква Рита. Последвалите обяснения непосредствено от Рита само заплитат още повече ситуацията. Оказва се, че тя нищо не помни от предишния си живот. Попаднала в катастрофа някъде в района на Мълхоланд драйв и си е загубила паметта.

Бети харесва Рита, и независимо от настояванията на лелята да я предаде на полицията, девойката се опитва да помогне на новата си позната да си спомни коя е и какво и се е случило. Лека полека у Рита се появяват някакви проблясъци - изплуват имена и тук-таме факти. Едновременно Бети участва в кастинги при знаменит режисьор и прави отлично впечатление на екипа. По всичко личи, че за нея холивудската приказка скоро ще се превърне в реалност. Но Бети много се вълнува от ситуацията с Рита. Тя дори е способна да постави под угроза кариерата си в Холивуд - дотолкова и се иска да помогне на приятелката си.

Девойките посещават някакви хора, чиито имена си спомня Рита и постепенно започват да разбират, че са се забъркали в много странна и мръсна история. Впрочем, от самото начало е ясно че това няма да доведе до нищо добро - в чантичката на Рита двете приятелки намират доста крупна сума пари...

***

И защо разправят, че в "Мълхоланд Драйв" нищо не било ясно? По моему, всичко е ясно като бял ден. У мен лично, след края на филма, възникнаха само един-два много прости въпроса:
Защо лелята на Рита и мъжа и така странно се усмихваха, заминавайки в таксито?
Какви бяха тия пари в чантата на Рита?
Защо братя Кастиляни настояваха главната роля във филма да бъде изиграна именно от Камила (Рита)?
Кой е тоя пич зад стъклото, дето дава разпореждания да се разправят с режисьора?
Кой е тоя Каубой?
Какво означава синята кутийка и защо вътре в нея има само "силенсио"?
Защо сините ключове са два - единият обикновен, а другият с такава странна форма?
Какъв е тоя страховит образ в двора на кафенето?
Какви са ония двамата, единия от които се уплаши от въпросния образ?
Какви бяха тия мънички пенсионери, дето излезнаха от кутийката?
Чий труп видяха девойките в леглото на Даяна?
Защо искаха да убият Камила?
Какво означаваше сцената в театър "Силенсио"?
Защо Даяна видя синия ключ на масата докато Камила беше още жива?
Защо преди самоубийството на Даяна при нея дойдоха тая шибана лелка с мъжа си, и кои са те по дяволите?
Кое от всичко се слува наистина и кое е плод на въображението на Даяна?

Както виждате, въпросите са съвсем малко. Всичко останало е съвършенно ясно. И то веднага...

Линч рядко прави прости филми. Напротив, почти всяко негово кино (с изключение, може би, на "Проста история") - това е ребус, главоблъсканица, загадка и нещо непостижимо. При това Линч, каквото и да говорят за него някои критици и зрители, не снима никакви ребуси и главоблъсканици. Затова не е нужно да преглеждаш подробно филмите му (в частност "Мълхоланд Драйв") по няколко пъти, че да обърнеш внимание на всеки детайл и да се опиташ най-накрая да сглобиш от различните парченца единно цяло и завършено съоръжение. "Мълхоланд..." не е главоблъсканица, въпреки че главата можеш да си я блъскаш основателно както по време на, така и след прожекцията. Това си е съвсем истински трилър - при това от висока класа, и заснет от безусловно много голям майстор.

Нека не ви плаша, но "Мълхоланд Драйв" - това е един много сложен филм. Много зрители след като го гледат изпитват леко или силно раздразнение - струва им се, че Линч просто се е ебавал с аудиторията. Ама как може да се снима така, си мислят те, че нищичко да не се разбира - къде е сън, къде е реалност, и какво, въобще, става тука, по дяволите? Дайте ни отговора, изискват зрителите! Подредете ни всичко по рафтчетата!

"А на вас това всичко трябва ли ви?" - отговаря Линч. Че това не е ребус, който задължително трябва да има отговор. Още повече, че точно в "Мълхоланд..." всичко е съвсем ясно. Особено ако си напрегнеш гънките. А защо е снимано по този начин? Защо тоя Линч не се е потрудил да ни сдъвче всичко и да ни го натъпче в устите? Ами той просто си е такъв човека! Не му харесва, видите ли, всичко да е сдъвкано и натъпкано в устите. И за това може, и трябва да бъде уважаван. Защото Линч, за разлика от огромното количество режисьори, въздействащи на първосигнално ниво, действително кара хората да се замислят. При това дори тези, които наричат филмите му пълна бълвоч. Те все пак се замислят над филмите му. Подсъзнанието им все пак е уловило нещо и няма да го пусне толкова лесно.

По същата тази причина съвършено не е важно дали сте разгадали точно замисъла на режисьора или сте заминали в анализа си по някой друг коловоз. Главно тука е че сте се опитали нещо да разберете, да проанализирате. Затова е и направен.

На мен филма ми хареса. Дори много. Това е един умен, тънък и съвсем непрост за възприемане филм. Истинско интелектуално кино. Ако вие нищо не сте разбрали от него - не се разстройвайте и не се смятайте за идиоти. Нужно е просто да се напънете мъничко и да помислите, поанализирате, съпоставите някои парченца от филма. И за какво? Ами просто за да не ви се изгладят гънките. Напълно разбираемо е, че е много по-лесно да се гледат стомилионнобюджетни идиотизми, поставени по комикси, или съвременни глупашки комедии, създателите на които се надпреварват кой ще измисли по-тъп и по-плосък сценарий, - та нали там не трябва да се напрягаш - обаче така тиквата ти може и съвсем да се отучи да мисли. А ти не искаш това, нали? Или...

Няма да рискувам да препоръчвам на абсолютно всички да гледат "Мълхоланд Драйв". Както вече казах, много от зрителите просто се давят в плюнки след филма, опитвайки се да помръднат схванатите си гъзомозъчни подутини. Обаче ако някой от вас още не е съвсем атрофирал, обезателно го гледайте тоя филм. Защото е съвсем приличен. В него може да се хвали решително всичко: сюжета, постановката, великолепната музика, играта на актьорите (и двете главни героини - Л.Хъринг и Н.Уотс, а също и режисьора - в ролята Дж.Теру, са великолепни), работата на художниците и декораторите... Линч майсторски нагнетява напрежението във филма, това е именно "съспенса" на Хичкок.

Отделни сцени от филма са почти гениални - епизода в "Клуб тишина", сцената с прослушването на Бети... Гледайте го, непременно. Започнах да го пиша това и веднага ми се прииска пак да го гледам, макар и първоначално да не го бях планирал...

П.С. За тези, които вече са гледали филма и не са разбрали нищо (да ме извиняват колегите интелектуалци)- малка подсказка (останалите да не четат, че ще си развалят кефа):
Първата част на филма е това, което съществува във въображението на Даяна, или пък и се е присънило малко преди самоубийството. В реалността Даяна е била точно онази глупачка, която дошла да превземе Холивуд. Там тя се запознала с Камила и двете се залюбили. Камила обаче успяла да пробие със задника си при въпросния знаменит режисьор и той и обещал ролята, а пък разочарованата и изоставена Даяна поръчала убийството на Камила. Там е пълно със символи - ключовете, кутийката, трупа...
Във въображението и съня си Даяна променя съдбата. Вместо нещастното момиче, осакатено от Холивуд, тя е завоевателката! Обаче малко по малко в съня и започват да се вплитат и събитията от реалността. Съдбата в ръцете и раздава справедливост на Камила и на режисьора, всички си намират майстора, а самата Даяна най-накрая се самоубива - при такъв живот какво друго и остава.

Някои от загадъчните вещи и персонажи продължават да ми се губят (синия ключ с неправилна форма, лелката и мъжа и, пенсионерите от кутийката). Още не съм ги наместил. Може би вие?