Малката Ани беше любимката на целия блок. На своите шест години тя беше едно мило, отзивчиво момиченце. Носеше мляко на съседката леля Катя, издирваше заедно с плачещите стопани избягалия кокер. После го намери на сметището. Мокър и треперещ от страх. Стопаните на кучето и подариха играчка. Тъжен, луничав клоун. Ането строеше в пясъчника кулички с децата на самотния чичо Юри от шести етаж. Защитаваше ги от злия булдог от съседния блок. Беше изключително добро момиченце.

Ането живееше с майка си, мила женица на 33, работеща като библиотекарка. Мама и четеше за лека нощ приказки за добри мечета. А когато Ането я питаше защо живеят без тати, милата мамичка разказваше трогателната история за тати, който бил летец-изпитател и веднъж се разбил. Оттогава мама не иска да нарушава верността си към него и затова не се омъжва. На Ането и беше много мъчно за мама. И за тати.

Всеки вторник при мама идваше чичо Данчо. Мил, добър и обаятелен детски лекар от окръжната поликлиника. Той често разговаряше с Ането и и подаряваше най-различни играчки. Буратино, плюшен папагал, Барби. После двамата заедно с мама слагаха Ането да спи. После дълго се ебяха зад стената. Мама захапваше чаршафа за да не събуди Ането с виковете си.

Веднъж Ането все пак ги чу и тихо се засмя във възглавницата си. После също толкова тихо заплака. Чичо Данчо си тръгна късно тази нощ. А мама седеше в кухнята и дълго гледаше през прозореца. И също плачеше. Ането се изпоти и разтрепери от страх, също като онзи кокер. Ането не разбираше - защо добрият чичо Данчо обижда мама.
На следващият вторник чичо Данчо, за пореден път, идвайки при мама подари на Ането плюшен Мики Маус. Ането се усмихна, благодари на чичо Данчо и погали Мики Маус по главата.

- Вера - каза той на мама - удивително е колко добро момиченце е Ането, колко отдавна я познавам, и все пак се учудвам на безграничната и доброта. Чудесно дете.
Ането отиде в стаята си и затвори вратата.
- Интересно, дали някой знае къде отива добротата когато пораснем и станем възрастни? - каза чичо Данчо, поглеждайки през рамо към Анината врата и похотливо поглаждайки мама по задника - Децата са толкова безкрайно добри... безкрайно добри...

Ането затвори вратата. Седна с Мики Маус на пода и отряза ушите му с ножицата. После намаза мястото на разреза с маминото червило, имитирайки кръв. После измъкна от шкафа тъжния луничав клоун и му отскубна краката. После намаза с червилото всичките му 134 лунички. Така, че той заприлича на болен от тиф. После отвори вратичката на кукленската къщичка, намота въженце около врата на тъжния клоун и го окачи на мъничка кукленска бесилка в кукленската къщичка. Мики Маус с отрязаните уши го постави в мъничък ковчег, направен от кутия за бисквити. И него също го набута в кукленската къщичка.

После Ането взе кукленската къщичка и я прибра в шкафа. Там също се люлееха на напречната закачалка Барби без глава, закачена за крака и промушена с безопасна игла плюшена птица, Буратино с прогорено от пирограф тяло. Тя помисли още малко и отново измъкна тъжния клоун и Мики Маус от кукленската къщичка.
Взе синият флумастер и с едри разкривени букви написа на гърдите на клоуна "ЧИЧО ДАНЧО". А на гърдите на Мики Маус - "МАМА".

Ането затвори вратата на шкафа, усмихна се, после се съблече и легна под завивките. Вече не трепереше.