Прологъ

Животът е прекалено кратък. Иска ти се да пробваш от всичко. Да бъдеш всякакъв и навсякъде. И когато се разкъсваш между мисълта какъв точно да станеш: велик учен, знаменит художник или просто президент, то в крайна сметка се оказваш на дивана с бутилка бира в едната ръка и с някаква книга в другата. И именно тогава откриваш истината: все едно е какъв си, важното е да живееш и да получаваш максимум удоволствие от всяка минута от своя живот.
Обаче какви мечти бяха, все пак...

Част 1
"Бирен Тулуп"

Винаги съм си мечтал да стана кънкобегач-спринтьор: обличам прилепналия син костюм с качулката, завързвам стегнато кънките, изправям се на леда, засилвам се и се понасям срещу вятъра. Аз и леда сме едно цяло. Единство на човека с природата.
Но кралски се чувствам единствено когато отивам вечер на замръзналото езеро. Хората неумело се пързалят в кръг под мъждукащата светлина на фенера. Аз леко и свободно се изправям върху леда, свивам в лакътя лявата си ръка зад гърба, с къса засилка правя двоен тулуп и елегантно се плъзвам към три симпатични момичета, стоящи отстрани. Джентълменски протягам ръка на най-красивата от трите. Тя срамежливо се изчервява и също ми протяга своята.
Народът постепенно се разотива, фенерът угасва и ние оставаме само двамата. Подавам и го в устата насред замръзналото езеро, празня се върху напуканите и от студа устни, после се обръщам и тръгвам към къщи, замислено поглеждайки към тихото звездно небе.
Окрилен от тези мечти, аз отидох на пързалката, изпивайки предварително за кураж две бутилки водка. Изправих се на кънките и тутакси повърнах върху леда. След това се струполих и заспах направо там сред замръзващата повърня. След час замръзнах и едвам ме отпориха от леда, оставяйки залепнали парчета кожа и плат по гладката повърхност. Така и не стана кънкьор от мен.

Част 2
"Вино и Дизел"

После реших да стана тракторист: ставам в 5 сутринта, отивам в селския гараж, оглеждам железния си кон, с вид на познавач го подритвам по гумите, наливам нафта догоре и - към полето! На среща с аления изгрев. Над земята се сгъстява сива мъгла и моят старичък трактор се врязва в нея подобно на кораб, разсичащ морските вълни.
Вадя замислено от джоба на дочената си куртка пакет Арда без филтър и кутия кибрит, запалвам цигара и пускам облачета синеещ се дим, плюейки от време на време през отворения прозорец на кабината гъсти храчки, примесени с парченца тютюн. Плугът бавно и неуморно разрязва мазният чернозем.
Така работя няколко часа. Към обяд пристига добра и румена доячка със свежа и еластична гръд и ми донася глинена паница с мляко, самун хляб, свежи плодове и солена сланина. А по-нататък - работата привършва: катурвам доячката в някоя купа сено и я пърдоля до вечерта. После се прибирам вкъщи, изпивам чаша кайсиева парцуца и лягам да спя.
И така, купих си дочена куртка, гумени ботуши и, разбира се, каскет - досущ като тези дето ги носят трактористите. В селото ме посрещнаха радушно. Веднага ми предложиха да пийнем по случай пристигането ми. Събудих се след 3 месеца без пари и документи на дъното на крайпътна канавка в покрайнините на някакъво малко градче. В главата ми се въртеше единствената мисъл "Трактори ли - не е за мен тая".

Част 3
"Мозъчен оргазъм"

Малко по-късно се увлякох по медицината. По-конкретно ме привлякоха научните експерименти в областта на хирургията. Даже вече бях измислил и тема за главния си проект: винаги ми е било интересно колко процента от себе си може да изяде човек, оставайки при това жив. Представях си как ще намеря своя пациент. Най-напред няколко дни няма да му давам нищо да яде, да огладнее както трябва, после го натъпквам с наркотици и грабвам иструментите. Стисвам триона и след няколко минути човека похапва свежо и сочно месце, а аз грижливо му поправям превръзките на чуканчетата. После блесва острия скалпел и в тенджерата заминават уши, нос, устни, вътрешни органи, парчета месо и кожи. пациентът се наслаждава на деликатесите, а аз педантично го зашивам - бод след бод. За десерт - половите органи и задните бузи. И най-накрая - сърцето: акуратно изрязвам пулсиращото кърваво парче плът, пациентът живее още няколко секунди на наркотици и стимуланти, точно кокото да опита последната в живота си трапеза.
По мои сметки човек може да изяде до 60-70% от телесната си маса. Макар че все пак - това е теория. А както е известно - теория без практика е нищо и половина.
Постъпих в медицинския. В първи курс отидохме на екскурзия в моргата. Там аз изпих всичкия спирт от стъкленицата със спиртосаната женска гърда, после извадих самата гърда и, след като нежно я целунах по зърното, замезих с нея. На следващия ден ме изгониха от института.

Епилогъ

Не станах кънкьор, тракторист и хирург. Останах да си лежа на дивана с бутилка бира в едната ръка и с книга в другата. Открих истината - все едно е какъв си, важното е да получаваш максимум удоволствие от всяка една минута от живота си. Но след първата истина дойде и втората: достигнах до извода, че съм - бог. Прииска ми се да споделя откритието си с всички. Избродирах с червен конец на гърба на черното си палто "БОГ" и намятайки го, излязох на улицата.
Набиха ме и ми скъсаха палтото.
Хора.