Всеки от вас ще си направи собствени изводи от есето, но аз бих искал мъничко да ви помогна, драги читатели. Да ви упътя. Да ви ориентирам. Да ви облекча формулировките. Викайте ми Формулировков.

Всъщност темата на есето ме напряга и отдавна ми е време да мина на изказвания на свободна тема. Няколко съвети към читателя. И така, за вас, мислещи хора - 15 точки:

1. По-добре търсете самореализацията си в секса.

2. Ако ви измъчват мисли за смисъла на живота, необходимо е да отидете в бар и да пиете бира с алкохолно съдържание 7,5% докато ви се доповръща.

3. Ако след 10%-на горчива бира искате да ядете шоколад, трябва най-напред да хапнете нещо преходно, неутрално - например ядки. И после яжте шоколад. Дори и да не ви се иска вече.

4. Ако подадете някому ръка и отсреща не я стиснат, стиснете всичките си пръсти освен показалеца, все едно сочите нещо и подрусайте дланта си, като че обяснявате нещо, създава се впечатление че като че ли не са ви унизили.

5. Един ден да не лъснеш бастуна и цяла нощ сънуваш ебане. Цяла композиция ебане: във всеки вагон по една позната дама, така и си пътуваш прескачайки от вагон във вагон... тадам-тадам, тадам-тадам, тадам-тадам...

6. Ако четете това изречение, то пред очите на всички вас изниква примерно едно и също. Саморазрушаваща се мисъл. Разсипва се при опит да си я помислиш.

7. Навсякъде ме придружава лакиран крокодил и ми досажда с мърморенето си: "убий ги, убий ги..."

8. Сега идва важния извод. Концентрирайте се. Ето го и него:

май нейм из явертъ-ман ен ай уил рул да уарлд, аи уил дестрой ю, ю кен нева фак уиф явертъ-ман ен ю кен нева хайд фром явертъ-ман, мадафака! ай уил ийт ю лайк а факин канибал, биуер аф явертъ-ман, нига! явертъ-ман из намба уан нига мадафака форева, явертъ-ман из рулз ен из нот сакс, фак ю! (публиката прозявайки се върти показалец до слепоочието)

9. Ако искате да дръпнете по жицата някакви материали по Математически анализ, не теглете XXX Anal. XXX не са неизвестни. Anal не е съкратено от анализ. Че аз тука неотдавна изтеглих нещо - по-добре да не бях го правил. Имаше там един видеоклип за една учителка по мат. анализ. Непристоен. Страх ме е да ви опиша колко непристоен. Страшен клип.

10. Колекционирайте дипломи. Преподреждайте ги от място на място, любувайте им се, онанирайте. Така вие зареждате вашите дипломи с енергия и те се присънват на вашия работодател.

11. Едно момченце-сираче живеело в интернат и съвсем си нямало приятели, било такова едно слабичко - в интерната не ги хранели добре, мечтаело да си купи якенце, но съвсем нямало пари. Децата от целия интернат му събрали пари за яке, момченцето много се радвало, смяло се, благодарило на децата, затичало се с всички сили към магазина, и точно пред магазина двама възрастни чичковци му взели всичките пари и му казали да се маха докато е още цяло. Сирачето вървяло обратно към интерната и ридаело - вече никога нямало да има яке. Не знам дали тази история наистина се е случвала някъде, написах я тук изключително поради причина да мога мръсно да се погавря с чувствата ви.

12. У хората най-много ме плаши една черта, способна да разруши човека отвътре и да превърне личността в нищо. Тази черта е недобросъвестността. Довериш се на някой, помолиш го да направи нещо, разчиташ на него, а той вземе и нищо не направи. И тук ръцете се отпускат, и краката омекват, и не знаеш как да живееш по-нататък. Но има една сто пъти по-отвратителна черта - графоманството.

13. Ако този текст го чете някой рекламаджия, ето ви един отличен съвет: използвайте за реклама на сапун хрониката от Втората Световна.

14. В последната точка позволете ми да се простя с вас в случай че загина.


Няма по-страшен господар от освободения роб: тези, които пребивах като дете, сега ме унижават най-много от всички. Но аз не им се обиждам. Защото аз ги унижавах физически, а те мен сега - морално. А моралните унижения са празна работа. Това накратко. А ако искаме по нашему, по интелигентски, то слушайте:

моралното унижение е само няколко секунди дискомфорт, и после понякога прилив на срам. При което дискомфорт в самия момент на унижение не съществува, понеже се намираш като правило в шок. После ти става неприятно, но това можеш да го пребориш. Докато физическите травми са проста даденост - ако са ви пребили, вие повече нищо не можете да направите срещу това, вие сте пребит. Да се ядосвате на себе си или напротив - агресивно да се нахвърляте - това не е Силният Стил. Силният Стил е в адекватността.

Други не по-слаби оръжия, използвани от хората са жалостта, слабостта, чувството за вина и на това трябва да се противостои. Противопоставянето на такива мъчителни опити е жестокостта. Да не отговаряш на въздъхванията и намеците, да не питаш, когато от теб с всички сили се опитват да изтеглят въпрос. Да се обръщаш на другата страна при демонстрация на болки. Това е терора на слабостта, издевателство, вампиризъм. Човекът иска да се чувства нещастен - дайте му това щастие. Нека се скрие в себе си, да се помъчи и да изпълзи после във външния свят с нова енергия, в престроени редици. Да съчувстваш в такива ситуации значи да погубваш човека.

Това всичко е банално и спорно. Уверен съм на 100% че вече 100 умни хуманисти са го подредили по рафтовете и термините. Но! Задачата е друга - задача: гимнастика на разума. Да го товарим с работа, играейки си с думите като с играчки. Още повече, че всичките тия думи за безстрашието към моерално и физическо унижение не са нищо повече от думи.

Аз самия се страхувам от абсолютно всичко. Особено от унижението на нищетата. Когато трябва да се замисляш колко да пропиеш утре, а колко днес, вместо да пропиваш спокойно всичко. Сред сиромасите не е прието да спестяваш. В същото време, за да икономисаш пари е най-добре няколко пъти шумно и много публично да профукаш крупни суми сред определена група хора. Тогава ще ви излезе име на щедър човек, много популярно сред сиромашта. После, когато вие отново се върнете към обичайната си животинска жадност всички ще си помислят - пича просто има неудобства с парите. Показната разточителност - това е вторият меч на Силния Стил.

Неверието в старостта - ето го и третия меч. Уважението ми към старите силно се разклати със собственото ми остаряване. Нас, старците (а аз съм на 22) не си струва да ни уважавате. С годините не се става по-умен. Аз често съм свидетел как възрастни хора се държат като телета в детската градина, обиждат се, сърдят се, все едно са им взели топката. С годините мъдростта не идва, а напротив - отива си. А пък с идването на прогреса понятието "слушай старите" въобще губи смисъл. Ако слушах старите сега щях да работя като заварчик. А това всеки знае колко е вредно.

Четвъртият меч на Силният Стил - това е мечът на комуноправославието, мечът на патриотизма. Това е меч-баласт, меч-безмислен товар. Той се дава на всеки самурай единствено с цел той да може отново да го захвърли с презрение.

Презрението - това е петият меч. Необходимо е да умееш да презираш, да обичаш да презираш, да разбираш човешките недостатъци, да изслушваш хората, да им се усмихваш, да ги приемаш такива каквито са и да презираш всички непрестанно. Само чрез презрението Неговият сетивен санмурай се надува до нужния размер.

Аз презирам всички, които в момента четат всичките тези глупости, вие какво - нямате ли си някаква друга работа? Всъщност Силният Стил, измислен от мен преди година по същество е опит за оправдаване на начина на живот на комплексирания мухльо-неудачник. И даже ето това признание, което току що ви направих, това псевдо-отричане от собственото учение - това е изчистеният Силен Стил. А това пък, че току що си признах че като че съм поддръжник на Силният Стил - това пък е въобще изкристализиралият Силен Стил. Може до безкрай да уплътняваш и изкристализираш СС, бих се радвал ако някой посвети на това целия си живот.

Шестият меч на СС - това е евтиния трик. Най-яркият притежател на този меч се явявам аз със своето самопозициониране в ъндърграунда. Аз, видите ли, на елитът съм му ебал майката. Това е типичният шести меч - евтинъ трикъ.

Седмият меч е параноята, вие винаги трябва да си мислите че ви преследват затова, че ето сега вие пишете псувни в интернета, а после като ви избират за президент и всичко ще ви бъде изкарано на показ. Или ето например аз, когато в младежките си години излизах от къщи, оставях всякакви невидими белези как са подредени порнокасетите ми, един вид да разбера ако някой ги е пипал в мое отсъствие. Проверявах, деба тая параноя. И венъж се прибрах, а касетата стърчи от видеото: всичко е ясно, пипнаха ме, край на параноята.

Единственото ми умение - да се отказвам от мисълта да направя шпагат.

Две важни неща:
1. твърде дълго са ми купували твърде тесни гащи.
2. правя се на пиян за да предразположа дамата да се отпусне.

Един мой приятел постъпи в университета и така се зарадва, че започна да се боцка с наркотици и умря. Друг мой приятел се натъпка с наркотици, нахвърли се в бара на някакви араби с ножове и умря. Трети мой приятел искаше да завърши университета и да замине в Израел, но започна да се боцка и умря. Четвърти приятел завърши университета и от радост започна да се боцка и умря. Пети приятел можеше да стане добър спортист, да играе волейбол или боулинг, но предпочете да започне да се боцка и умря. Шести приятел замина зад граница да работи на някакъв кораб, искаше да стане моряк и да пътува около света, но започна да се боцка и умря. Седми приятел искаше да стане писател, но започна да се боцка с наркотици и умря. И какво, по дяволите, да ми е отношението към наркотиците след всичко това. Боцкам се, разбира се.

Четенето - това е много бавен процес. От него ме болят нервите. Но когато ми свършат клишетата се налага да чета за да си окрада нови. Размишлявайки за причините за моята непопулярност, аз понякога си задавам въпроса не се ли дължи тя на това, че просто пиша калпаво. Но тутакси гоня надалеч тази глупава мисъл.

Специално за моите приятели еврейските програмисти - кратко съдържание на статията:

01010100 01101111 10011101 01111001
01010100 00111010 00111110 11010011
00101001 10101011 00111101 01110101
11010011 11010110 00101001 00001101
11010010 00010101 00101001 01011110
10010100 01000101 00101010 11110010
00101001 10010001 00111101 10010101
11100101 00100100 01010101 00100100

И най-накрая: Скъпи приятели, четете Корана, приемете Исляма, станете правоверни мюсюлмани!

****
Студия "явертъ"
(хуморът като самоцел, когато нямаш какво да кажеш)

****
Послеслов: Основен недостатък на дадения текст се явява факта, че в него нито веднъж не е употребена думата "путка".