Мили деца, днешният петъчен обзор не само че не е в петък, ами е и за един, меко казано, не съвсем пресен филм. Ама само какъв филм. Но както и да е, както се казва, по-добре късно, отколкото никога. Четете внимателно и после бързо бегом до видеотеката и се молете някой да не ви е изпреварил. Сатисфекшн гарантийд, дет се вика.
И така, ето го и него:

Cube (1997, Canada)
Режисьор - Винченцо Натали
В ролите - Морис дин Винт, Никол де Боер, Дейвид Хюлет, Уейн Робсон

"Не търсете смисъла - търсете изхода!"

Представете си, че изведнъж се събуждате в някакъв шибан лабиринт, състоящ се от еднакви стаи с форма на куб. Обаче всичко съвсем не е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед - част от стаите са пълни със смъртоносни клопки и жестоки капани. Първата мисъл, която би трябвало да възникне в тиквата на един истински пич: "Мамка му, требе да се пие по-малко, а тая трева въобще най-добре да върви на майната си!" Нещо от тоя сорт минава през главите и на героите на филма, оказали се дявол знае как в този шибан кубообразен лабиринт. Негър-ченге, студентка-откачалка, лелка-доктор, офисслужител-неебател и дядка-спец по бягане от затвори.

Защо са тук и защо именно те? Какво е толкова изключителното в тях? И какъв, по-дяволите, е тоя тъп куб всъщност? Каква е шибаната цел? Може би това е част от някакъв научен експеримент? И кой го провежда тоя сбъркан експеримент? Правителството? Военните? Извънземните? Господ-бог? Какво ства тука всъщност, дамуебамайката????! Само неизвестни, накратко.

Идвайки на себе си, героите започват да обмислят ситуацията и да решават какво ще се прави по-натам. Естествено, в началото те се доверяват на инстинктите и опита на стария беглец, но още в самото начало нашия новообявил се спец получава порция киселина в уродливата си мутра и, като че за негова замяна, намират в лабиринта някакъв момък-аутист. От трън та на глог. Но както и да е, във всеки случай трябва да се измъкват от тая каша и групичката недоумяващи и уплашени хорица продължава да се мотае из лабиринта в търсене на изход.

Ще успеят ли да излязат нашите герои от шибания лабиринт и ще постигнат ли смисъла на това което се случва? Това ви предстои да узнаете сами, само гледайте да не се наакате от страх.

Филмът, заснет от канадския режисьор Винченцо Натали, отдавна се смята за култов в ъндърграунда на независимото кино. Този филм е живо доказателство, че за създаването на шедьовър не са нужни десетки или стотици милиони долари. Той е заснет в една единствена стая с форма на куб. Променя се само осветлението и се сменят смъртоносните капани. Ето ви го и целия декор. Въпреки това, атмосферата на подтискащо-гигантския куб е пресъздадена адски реалистично! Той е едновременно и безкрайно огромен, и задушливо малък. Ей такава някаква всепоглъщаща клаустрофобия. Най-много от всичко плаши чувството на неизвестност и непредсказуемост. Ние, както и героите, не знаем какво да очакваме в следващия момент и дали ще свърши някога този идиотски лабиринт.

Но, противно на етикета който е залепен върху касетата, "Куб" не е просто някакъв фантастичен трилър. Той е, колкото и банално да ви се стори, алегория на социалната и обществена система, отражение на нашия загадъчен и не-по-детски откачен свят, който също не подлежи на осмисляне. Всички въпроси, задавани от героите - това са ония същите въпроси, които всички ние задаваме всеки ден. Съществува ли причина за всичко онова, което се случва наоколо? Наблюдава ли ни някой? Кой всйщност дърпа конците? Всичките тези смъртоносни капани, поставени от неизвестните създатели на куба - това са същите онези капани, които поставя на пътя ни и реалния живот. Винаги бъди нащрек - зазяпаш ли се, ще те наебат. Всяка преодоляна стая в куба - това е един преминат етап в живота ни. Стаи пълни с надежда, стаи със смъртоносни изненади, радостни стаи и депресиращи стаи. Всичко това е отражение на нашия свят.

Всеки от героите представлява различният подход към дадена ситуация и към живота като цяло. Всеки избира по своему как да се бори със системата и нужно ли е въобще да се бори с нея:
Ченгето - това е явният лидер и тиранин. Човекът, който от самото начало взема инициативата в свои ръце и ръководи изплашените и объркани създания. Неебателният офис-служител стои на точно противоположния полюс. На него му е през оная работа. Той е сигурен, че никога няма да се измъкнат от там и няма смисъл да си дават зор и да се мятат напразно напред-назад. Неговата същност е скрита зад стоманена броня от апатия и цинизъм към всичко, случващо се наоколо. Студентката представлява аналитичният поглед към всяка ситуация. Всеки проблем има математическо обяснение и решение, дори всъщност това да е само илюзия за решение. Точно заради този подход "Куб" често е сравняван с "Пи", тъй като и в двата филма героите се опитват да проумеят същността на света с помощта на математически изчисления. Докторката-истеричка олицетворява милосърдието и жалостта към беззащитните. Когато преминават стаята с клопката, реагираща на звук, негърът настоява да зарежат олигофрена-аутист, защото той е непредсказуем в действията си и е способен да ги погуби с една единствена случайна дума. Докторката е единствената, която застава в негова защита. Тя действа, ръководена от чувствата си. Аутистът-идиот е въплъщение на невинността и духовната чистота в нашия мръсен свят. Той е като дете, нуждаещо се от защитата на възрастните. Обаче, съдейки по развитието на събитията, режисьорът поставя под съмнение този факт. Може би е точно обратното - те самите се нуждаят от защитата на детето?

Заедно тези пет човека създават един такъв мъничък модел на обществото. Различните светогледи и вродената липса на толерантност водят до вътрешни конфликти, които достигат до жестоки разправи помежду им. Ще се опитат да свалят тиранина, защото на всички им е писнало той да им казва какво да правят, а той от своя страна ще премахва от пътя си особено изявените противници и жестоко ще усмирява последователите им. Ето ви го с две изречения и отражението на тоталитарния подход. Нет человека - нет проблемы, както е казал другаря Сталин.

Натали е нарекъл всеки един от героите с имена на известни затвори. Сигурно намеква, че всеки човек живее в затвора на собственото си съзнание, собствените си страхове и предразсъдъци и съвсем не е нужно да бъде заточен в някакъв измислен куб, за да се чувства затворник. Мозъкът ни е нашият персонален затвор.

Възможно е разговорите на героите да се сторят на някой банални, но точно в това се заключава целта на режисьора. Даже и на най-тъпозурлестите представители на човечеството е свойствено да философстват при всеки удобен случай. Вътре във всеки от нас живее по един мъничък философ, който не дава покой на разума ни, заставяйки го за стотен път да изплисква навън една и съща помия за същността на този свят и несъществуващия смисъл на битието.

------------------------

Относно края на филма. Много хора се оплакват след като го изгледат, че краят му е невероятно разочароващ. Шибаните теми така и си оставали неразкрити. Какъв е тоя куб? Как са попаднали там? Какво ги очаква зад пределите на куба? и т.н. За съжаление, народа въобще не стопля основния смисъл на филма, възприемайки го като обикновен трилър. А то всъщност е много просто - точно както и в живота:
ИМА ВЪПРОСИ, НА КОИТО ОТГОВОРИТЕ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ.

В скоби: За любителите на американската култура, холивудската помия, шибания МакДоналдс и т.н., препоръчвам да гледат продължението на "Куб" - "Куб-2:Хиперкуб", заснет не от кой да е друг, а от самия Анджей Секула - тарантиновският оператор. Там цялата тая лайняна бъркотия е подредена по рафтчетата, сдъвкана, смляна и готова за изсиране.
Те така.
На тези, които харесват първата част, никак, ама никак не препоръчвам да гледат втората. Давайте си вид, че продължението не съществува. Ей така правя и аз. Историята на лайняната "Матрица" се повтаря. Да живее американската машина, способна да превърне всяка отнапред зададена материя в лайно.

Приятно гледане и не се бутайте на вратата.