Събуждам се и все не успявам да реша какво да направя най-напред: дали да ида да се изсера или да си измия зъбите. Докато размислям, решавам, претеглям всички за и против, се насирам. Сега целия воня и лошия ми дъх не може да се усети.

В един формуляр се натъкнах на следния въпрос: Никотинова зависимост, алкохолна зависимост, нарко зависимост, съдимост? Навсякъде поставих кръстчета. Със съдимостта разбира се малко попрекалих, затова пък сега всички ще ме уважават, обаче в чужбина ще ме пуснат на куково лято. Рецидивист-наркоман, в очите на консула моят авторитет е окончателно подронен.

Лоши рефлекси, вече не успяваш да измъкнеш цигарата от устата на случаен минувач.

Казват, че ако затваряш капака на тоалетната чиния ще забогатееш. След като на няколко пъти след среднощни пиянски оргии ставах да посетя тоалетната, в къщи вече никой не пробва да затваря капака. Много разправии с тия пари.

От словосъчетанието "хипертрофирано самомнение" самомнението ми се хипертрофира особено силно.

Здравето ми не позволява да танцувам бързи танци но мога разбира се седейки си в креслото да подрусам раменца и да повъртя ръчички така, енергичничко.

Крайбрежните чайки кълвяха тялото ми, в устата ми имаше пясък. Какво правя на този безлюден плаж? Та нали притежавам разкошни апартаменти, яхта и телефона на пласьора ми.

Парчета от клавиатурата се отчупват и падат, тя се разпада на фона на потрепващите мускули на левия ми космат крак.

Помитайки боклуците от масата, аз изведнъж осъзнах че това е марихуана и започнах да я ям.

Да сплетеш пръстите на ръцете и краката си, да прекрачиш ръба на покрива, и през целия полет надолу да се надяваш на чудо, накрая да усетиш силния и чудесен удар и да разбереш, че чудо не съществува.

Открих в себе си дарбата на ясновидството: понякога виждам толкова ясно-ясно, но по-често мъгляво-размазано.

Ръцете вече съвсем не ме слушат. Едната бие чикии, другата пуши, третата налива пиене, четвъртата почесва коляното, петата бърка в носа, шестата ме бие през устата. Баси мамата, мисля си, израснали са ми шест ръце.

Ако бях директор на спортен канал, сутрин бих пускал аеробика с гърдести туземки в главните роли, а после цял ден бих въртял френско аматьорско порно.

Веднъж една девойка ми каза, че това и било за първи път. Е, аз и го мушнах един път и после за първи път ми откриха сифилис.

Ако много отдавна умните хора не бяха нарекли гъза "гъз", той така и щеше да си остане без име, защото гъза освен "гъз" как иначе да го наречеш.

Ей сега ше те короновам! С Корана по мутрата.

Да, вие сте много умен, с чувал трици няма да удспея да ви купя, добре де, добре... Разрешете ми поне да ви поизнудя с малко голи снимки в цял ръст.

Хората ходят на цирк за да се посмеят, нали така? Ето че и аз ходих неотдавна. Там една гимнастичка подскачаше по някакви въжета под купола, веднъж нещо се подхлъзна, въжето се скъса, и тя се тресна на пода от седем метра. Залата се разтресе от смях и аплодисменти, при което само децата си мислеха че това е гимнастичка-клоун, родителите се тресяха от смях единствено при звука на трошащите се кости.

Казват: "Стига с това сране по перваза на прозореца!" Ебал съм ви аз вас в устите, и не сера аз, а птиците... Защо лайната са човешки?! А аз откъде да знам, вероятно плюскат като свине и дишат отработени газове като мен. Освен това, вие виждали ли сте моите лайна? Ами какво сте се развикали тогава!

- Имаш ли тампони за почистване на уши?
- Имам тампони за почистване на гъз, различни размери.
- Дай ги тука, може и да стават.
- Избирай...
И протяга дясната си ръка, с красиво изпилени нокти.

Ех, лельо, лельо... А, вие не сте леля, а чичо?! А каква разлика има, по дяволите, да не искам да се ебем, просто исках да се оплача от живота.

Много от вас вероятно са гледали и знаят как се убива свиня: един държи свинския крак, откривайки мястото за точен удар на ножа в сърцето, другия ръга с ножа и това е. Но това е остарял, дядовски метод. Свинята трябва да се трепе с брадва. И без чужда помощ. Изкарваш я на двора и я тресваш с брадвата по главата, тя започва да квичи и да бяга, гониш я, удряш по гърба, по задните бутове, после още десет минути я гониш, риташ с крака по копитата, после пак с брадвата по зурлата, после пак я гониш половин час, после грабваш двуцевката и стреляш, улучваш я по хълбока, после в задника, после доубиваш обездвиженото животно с чук или лопата. Чувстваш се като един ловец-преследвач, не ти се яде, не ти се пие, отиваш да спиш и ти се присънва море и коралови рифове с разноцветни рибки.

А сега да размием кафеникавите боички на маргиналната психофилия с няколко изказвания на спортни коментатори:

Нашата състезателка демонстрира разпокъсан дрибъл, точно както вулвата и.

Онил Бейл: много мощен, много агресивен, много мръсен боксьор! Извинете, мое недоглеждане. Не е мръсен, негър е.

Келвин Дейвис ловко контраатакува, на двата мощни хука той отвръща с убийствен ъперкут по топките. Топките на съперника са дълбоко в корема му, а самият той е в дълбок нокаут.


Когато разполагаш с много време - няма какво да се прави, Когато времето не достига - иска ти се да правиш безброй неща. А точно в предсмъртния ти час ще ти се прииска да подредиш пъзел с пет хиляди части, с изображение на срамните устни на любимата, и за последното парченце няма да ти достигне един миг - кървавата пяна ще погълне пространството.