Днес съм неуместно добър (всъщност май напоследък доста често ми се случва), затова ти прощавам и дори ще ти дам един съвет. Както е казал Лао Дзъ "Не давай на гладния от своята риба, а му дай въдица и го научи да лови". Казваш, че не ти стига времето. Замисли се дали не е защото си прекалено некадърен за работата която вършиш и затова не успяваш навреме.
А благородните каузи остави на големите батковци, дето имат време и бъбреци. А, ето и обещания съвет: работи усилено над себе си и след някоя и друга годинка няма да усетиш как ще имаш достатъчно време и средства за всичките си желания. Или желанията ти ще се вместят във възможностите ти, което всъщност е същото. Дерзай!

А, забравих нещо. Какво ще кажеш за каузата "разясняване на някои истини за живота и света на малцината все още четящи ме безмозъчни тъпаци"? Достатъчно благородна ли е според тебе?