Хайде тоя път знаете ли как? Ето така. Хайде да се надпреварваме. Вие ще четете почесването, а аз ще си ударя една чикия, да видим кой е по-бърз. Внимание, готови, старт!

Време е да ви разкажа историята за това дето ми се случи когато бях на 4 години. То че е време - време е, само дето не си спомням нищичко, да му ебеш майката. Ами че нали съм бил само на 4 години, какво по дяволите съм разбирал? Пак добре че съм успявал да различа мама и тате. То аз и сега още ги бъркам понякога.

Леките наркотици понякога ти играят неприятни номера. Седях тука на поредния семинар, където се опитваха за кой ли път да ме направят по-умен - все се надяват че от мен ще излезе нещо свястно. Та докато обясняваше на английски принципите на действие на някаква склададжийска програма за ресторанти, лектора-немец изтърси фразата "тамато-патато". Аз гръмогласно се изсмях. Самичък. Неловко се получи някак.

Диалог "на немския аутобан" (в скобите - превод от немски):
- Гутен! (- Добро!)
- Морген! (- Утро!)
- Полицай! Ире папире, шнелер! (- Полиция! Вашите документи, по-бързо!)
- Ду бист кайне полицай! Ире документе бите! (- Вие не сте никакъв полицай! Вашите документи, моля!)
- Их хабе айн униформ! (- Аз имам униформа!)
- Найн! (- Не!)
- Хенде хох! (- Горе ръцете!)
- Хитлер капут! (-Хитлер е капут!)
(опитва се да вдигне прозореца)
- Их шисе синд! (- Ще те гръмна!)
- Них шисен! (- Не стреляйте!)
- Дас костет драйсих марк! (- Това струва 300 марки!)
- Их хабе кайне гелд! (- Нямам пари!)
- Гибен мир ире машине! (- Дайте ми колата си!)
Алес. (Е са си еба майката.)

Между другото нали не сте забравили, че ние с вас тука започнахме едно съревнование? Е, аз току що победих.

Когато в интернет-лайв-руума показват негърска путка от разстояние един сантиметър - никак не ви е до спомени за първата любов.

Сутрин с радост излизам от къщи за работа, а вечер с радост тръгвам от работа за вкъщи. Не защото съм щастлив, а защото вече ми се повръща от всико.

Да препуснеш волно през интернета, яхнал моторолата.

Една жаба ми подари за рожденния ден жива жаба. Жабата скачаше където не трябва, квакаше с противен глас през нощите, пречейки ми да спя. Удавих я. Трудно е да удавиш жаба, налага се три пъти по половин час да я държиш под вода. Последните два пъти - контролно. И така няколко дни. Не ми подариха жаба, а някакво земноводно чудовище. Съвет - варете животните в кипяща вода.

"Спокойно, моите сперматозоиди са мъртви!" Така винаги усмирявам своите непослушни деца. И те веднага се успокояват, защото може да ида да се прегледам и ако действително се окаже че не са мои деца, веднага ще ги изгоня голи и боси на майната си.

Способността да вари ракия отличава човека от животното. Животните се самоопределят чрез отвращението си от пиянството. Освен това при тях няма нудисти. Обаче журналистът, показващ по телевизията плачещи хора е животно, дори и да е нудист-алкохолик.

Почесването е деструктивно по форма и нечитабелно. Трудно е да го четеш както е трудно да пикаеш с надървен кур. Но е необходимо да го четеш, все пак ти се пикае. Нищо че кура ти е станал.

Много ме питат как е на личния фронт, каква ми е сексуалната ориентация, кога и къде за пръв път съм се ебал и прочее глупости. Аз стеснително криех всичко досега, но ето че дойде време да ви разкажа за миналото си. Аз еба жаби. Жабоеб съм. За пръв път открих това докато една сутрин тичах в парка - като някакъв смешник топях сланини миналото лято, 7 кила стопих, между другото, сега за щастие всичко се върна в нормата. В парка е пълно с жаби, по някаква причина изпълзяват на пътеките - глупавичките ми, беднички жабчета. Съешават се, очевидно. Много жаби, в различни разцветки и форми. Има миниатюрни жабчета, има и други - разкошни яки броненосци с месесто, отпуснато коремче. Наведох се да гледам как една се качва върху друга и ги взех и двете в ръка. После още две. Събрах цяла шепа. Не знам защо, но изведнъж напъхах цялата шепа в гащите си. Отпред и отзад. И напразно. Мръсните лигави жаби се свиха и аз се оказах с пълни гащи все едно просто с мокри камъчета. От досада седнах на земята, направо така - с жабите под задника. Захрустяха. Като яйчена черупка. Ето това вече ми хареса. Започнах да пълзя и да мачкам с тялото си жабите, те хрустяха и умираха, изпускайки мехури и лепкава субстанция. Дълго наблюдавах как се гонят по пътеката, и когато едната настигаше другата аз с размах размазвах с ръка проклетите лезбийки. Плътта им се разплескваше на всички страни. Жабите имат право да се ебат само и единствено с мен. Но веднъж, когато бях на гости на вилата на познати. Там срещнах нея. Огромна градинска жаба колкото длан. Нежно я взех от лехата със зелето и я отнесох зад бараката на скришно място, никой да не ни безпокои. Започнах да си играя с нея, да докосвам изпъкналите и очи, тя смешно и недоумено ги въртеше. не знам какво виждат жабите, все ми е едно. За мен те са просто сексуален обект. Свалих си гащите и започнах да докосвам жабата с кура си. Прохладна, влажна, опитваща се да се измъкне от хватката ми, но е толкова тлъста, красавицата ми, че не може да се изплъзне. Аз мушнах с нокът подутото и коремче, то се спраска и от цепката потече кръв, а тя изпадна в конвулсии и после се сви. През 15-те секунди докато тя умираше, аз се изпразних. Сместа от жабешки черва и сперма по кура си изтрих с парче лапад. Повече никога не срещнах жаба, по-прекрасна и по-любвеобилна от тази проститутка.