Като дете бях много хитър. Бях на около 7 години и имах една играчка - водолаз, дето го потапяш във водата и той пуска мехурчета. Водолаза беше счупен, не пускаше никакви мехури, а едната му ръка беше откъсната. Един мой приятел ми предложи да ми размени водолаза за притежаваните от него сачми от лагер. Тогава не знаех какво е лагер и много се запалих по идеята. Той ми описваше как железните топчета пускат искри като ги хвърляш по асфалта. Лъжеше, разбира се, обаче какво да правиш - това е то маркетинга, правилата го изискват. И вървим си значи двамата с него към тях да осъществим размяната и какво да видим - ПОРТФЕЙЛ! С пари! Давай да делим! "да ти еба майката" - помислих си. Тогава, разбира се, си го помислих без псувнята. Сигурно съм си помислил нещо като "Не искам да деля" и му казвам: "Дай да оставим пртфейла тук, ако собственика му вземе и се върне..." Онзи се съгласи. Стигнахме до тях, аз му викам - така и така, ще те почакам пред входа. Момъкът изтича да вземе лагерните топчета. Аз почаках малко, после отидох и прибрах портфейла и взех всичките пари. Около 8 лева бяха, сега си спомням (кифла - 14ст., об. вафла - 5ст., паста - 20ст., оранжада - 16ст.) Не ги изхарчих, а ги скрих в един буркан, и започнах да трупам. Тогава за пръв път се почувствах гад и не се разделям с това чувство и до ден днешен. Когато прекарам някого или, например, не се застъпя за някоя девойка, се чувствам като кучи син. Но виждайки в огледалото неразбитото си лице аз мазно се усмихвам: "ти си един гаден кучи син, но с чисто лице...". С такова лице можеш спокойно да отидеш на работа и да заработиш малко парички за личните си гаднярски паешки нужди.


Нямам порнографски канал по кабелната и това малко ме дискредитира в очите на обществеността. Разправят, че там показвали СТРАААШНИ работи. Аз дори не мога и да си представя какво показват. Затова пък имам канал BBC World. Не е настроен, наистина, но какво от това...


За правата на детето. Това е кратко. Децата нямат никакви шибани права на абсолютно нищо. Ние сме си ги направили и каквото си искаме, това ще си ги правим. Наа-наа-на-наа-на! Мъц!


Не си спомням къде съм го чул, но щом съм го записал значи ще да е нещо важно: "Младите самотни майки винаги се смеят силно и с готовност."


Искате ли да прекарате 2 часа в непрекъснат истеричен смях? Напушете се в зоологическата градина. 40 минути при клетката с макаците ще ви заменят пътуване до Ривиерата. В зоопарка буквално всичко ви разкъртва - ние нахранихме някакви диви магарета с билетите си, те будалите ги изядоха. Ние се ометохме от страх да не им стане нещо. Но екзотичността на животното пред вас не е от голямо значение. Така например, ние дълго се кискахме и ръгахме пред клетката на някаква патка. Смяхме се и я дразнихме именно с това, че е такава невзрачна и никой никога не я поглежда. Понякога дори ни изплисква пред някоя абсолютно празна клетка. Смехотворното в случая беше, че ние - трима възрастни идиоти - стоим пред празна клетка в зоопарка и се пукаме от смях. И, разбира се, не на последно място - слоновете. Там е такава воня - слоновете и носорозите осират и опикават стените с дългите си шлангове.


Идва някакъв дребосък до сергията и вика на продавача:
- Имате ли фланелки на футболиста Бабангида?
- Имаме, как иначе...
- А с автограф?
- И с автограф имаме!
- Ами дайте ми една с автограф!
- Ей сега, момче... - продавача се прави че си е изпуснал цигарите и се скрива под сергията. Нещо там се мотае, мърмори и най-накрая се показва с фланелката:
- Ето, момче, взимай, с автограф, само не я обличай веднага, че флумастера още не е изсъхнал. Бабангида преди малко мина и се подписа.
На фланелката с флумастер е написано "ФУТБОЛИСТА БАБАНГИДА БЕШЕ ТУК"


Столицата на Ирак просто трябва да бъде преместена от Багдад в Басра. Знам, че мнението ми не е особено влиятелно, но все пак чувствам необходимост да се изкажа по този въпрос. Да създам обществен резонанс. И още, в същия абзац, ми се иска да заплаша Америка. Да! Ако ти, Америка, не прекратиш политиката си на опортюнизъм по целия свят, ще си имаш работа лично с мен! Ясно?! Гледай ме много внимателно! Да не ме разсърдиш! Аз както търпя, търпя, пък като ми кипне! Ще взема да се наакам...


Виртуален секс. Позволете ми да пръдна. Не съществува. Тази тъпня не съществува. Наизмисляли някаква плява. Нищо не се разбира. Няма вкарване на кура в путката - няма ебане. Така че, момченца и момиченца, живеещи в света на порнофантазиите - затваряйте си плювалниците. Помия... Чикиите не се броят, и лайняните чатове също. Ами ако на другия край на жицата седи някой дърт брадат педераст? Запомнете всички - В ИНТЕРНЕТ НЯМА НИКАКЪВ СЕКС!


В интернет няма също така и никакво насилие - понякога направо съжалявам че няма. Липсата му позволява на много и много непосилно захлупени от живота хорица да се ебават с мен. А в същото време при една среща тет-а-тет (той - един, ние - четирима, ние сме пияни и имаме нож) на улицата в 2 часа през нощта, не биха посмяли да ми кажат и половината от онези нелицеприятни неща. Моите интелектуални способности непрекъснато биват занижавани, наричат ме изперкал...


Ако имаш проблеми с избора на идеал в живота си. Всичките ти кумири са се оказали лигави нагаждачи, ненавиждаш системата, но и алтернативистите предизвикват презрението ти, мозъка те боли от напъване. Давам съвет - ВЛЮБИ СЕ В ПАРИТЕ! Ще се чувстваш като лайно. Ще го има чувството на срам пред себе си - вчерашния честен човек. Но затова пък няма да ги има мъките и съмненията. Целта - ето я! Мамицата и! И най-главното - пропагандирай пред всички морално-нравственото си падение! Ебал съм ги аз разните пънкове и други подобни боклуци!


Какво става? Запалете лампата, по дяволите! Кой угаси светлината?! Хора! Полиция! Ослепях, мамицата ви! Мъка! Макар че... я чакайте малко... май просто съм забравил да си отворя очите... О, еха-а-а, е това е вече съвсем друга работа...


Пот. Навсякъде се потя, някаква напаст е, дезинтерия просто. В кабинета на шефа - потя се. В транспорта - потя се. Видя хубава жена - потя се. Свия си малко тревица - потя се... Нервен, потен - няма спасение! Ето например Майкъл Джексън си съдра черната кожа и сега си ходи съвсем без кожа. На него и топките му ги откъснали случайно при операцията, но какво от това. Какво ли няма да направиш от расови предразсъдъци. Макар че по-добре да бъдеш негър с топки отколкото Майкъл Джексън без топки. Накъде клоня ли? Искам да ми направят операция за отрязване на потните жлези. Да не се потя въобще. Обаче топките и кура да не ми ги пипат, че може да я надробят там някаква, а аз после какво - само за танцьор да ставам. Гениталиите нека да се потят, ще ги изтърпя...


Знаете ли как ловуват аборигените? Хващат най-напред някоя отровна змия нещо кобри там, кураре, мамби, или някоя друга гадина от блатата. Главното е при хващането змията да не изпохапе всичките там ловци-момци. Затова на лов за змии изпращат най-големите капути от племето, да могат да ги пуснат в разход без да им е мъчно после. И ето когато след смъртта на три-четирима аборигени змията е уловена, от нея изсмукват отровата по метода на минета. Тук главното е да не се глътне отровата, затова с тая тънка работа се заемат най-изпечените минетчийки-аборигенки. После изплюват отровата в една паничка. Сега се замислих, че май тука се корени отказа на някои дами да гълтат. Сигурно имат дълбоки аборигенски корени. Не можеш да се бориш с генотипа си, така де. Та докъде бях... а, след това аборигените си топват стреличките в паничката и като стрелнат с отровната стреличка в някой див бик, и там вече работата е ясна - оня опъва копитата. После аборигените ядат отровния бик и се отравят и умират на майната си. Те така измират аборигените.