Тя го чакаше.
Разтреби навсякъде, провери домашното на големия, сложи малката да спи.
Отиде в кухнята. Напъха се в престилката, омеси акуратно кюфтетата и ги хвърли в големия тиган.
Постави супата на котлона. Започна да реже салатата.
Ами той по принцип си е добър мъж. Пиел... Ами те всички пият. Затова пък носи пари в къщи. Май и по жени като че ли не ходи.
Че се карали и псували с тъщата, то всички са така. Бит, дето се вика. Ще се очука, с времето ще свикне да търпи. Всички са минали оттам.
Във вторник, разбира се, беше наистина зле. Счупени съдове. Ругатни. Крясъци всякакви. Ше си отида - вика. Не ме интересуват децата, ше си тръгна.
А как иначе? Стабилен мъж е той. Шлосер, и не от последните. Заплата двеста и осемдесе и пет. Плюс надбавки, премии там разни.
Всяка жена ще му се зарадва. Пък и по къщата всичко може, оправен е.
Не. Не можах. Пък и той, както каза мама, ще се обади. Обади се. След три дни се обади.
Каза, че ще се прибере. Че ще говорим, за всичко ще поговорим. Абе обичам го...
Пък и как така сама? Страшно е. Не съм млада вече. А и съседите какво ще кажат?
Виж ги всичките женуря, всичките си имат мъж в къщи. Такива-онакива, а всички си имат мъж.
Сигурно ще купи цветя? Или някакъв парфюм? Така е прието, някакси.
С две думи - тя чакаше.
Още веднъж се разходи из стаите. Обърна кюфтетата. Поправи прическата си пред огледалото. (Тая Мими, кучка такава, петнайсе лева ми взе!). Свали престилката. Погледна часовника.
Седна в кухнята.
На вратата се звъни.
Той.
Набута се вътре.
Подпря се на стената.
Смъкна се на пода.
В ръката му три очупени и увехнали карамфила. "... ко стаа жено? Айде слагай масата... че виж ма как съм..." - показва карамфилите.
Тя го чакаше.
Толкова го чакаше. Броеше минутите, часовете... А той??? Отново... пиян, мръсен и грубиян.
ГНИИИИИИДААААААААА. Гнида. Твар такава.
Грабна тигана с кюфтетата. И прас по главата. И още. И за последно. Ей така.
УУУУУУУУУУУУУУУУУУУХХХХХХХХХХФФФФ.
Писна ми.
Шапката му е накриво и струйка кръв се стича по слепоочието. Май че не диша.
Съблече го.
Довлече го до кревата. Качи го и го сложи да легне до стената. Съблече се. Прегърна го.
Целуна го по изстиващото чело.
Поправи възглавниците.
Зави го грижовно с одеалото.
Да му е по-топло.
Целуна посиняващата ръка.
Усмихна се на нещо.
ЗАЕДНО...