Откъде се е появило всичко?
Кое е първичното - кокошката или яйцето?
Материя или съзнание?
Какво е това безкрайност?

... разтворен прозорец... луната в прозореца, пълна и бяла като тлъст задник. Беззвучно полюшване на прозрачната завеса, погалвана от летния нощен ветрец. Лунна пътечка, осветяваща края на леглото. На постелята лежи, напълно отдадено във властта на Морфей, младо създание с дълги крака. Нейният сън е лек и невинен, светъл и сладък. Тя е гола. Позата и е предизвикателно естествена - на една страна, едната ръка е отпусната върху коремчето, докосвайки невидимото, но осезаемо от езика русо мъхче. Другата и ръка е обтегната и лежи върху чаршафите. Близо до нея е поставено разтворено с корицата нагоре томче на Муроками. Краката и... спиращите дъха, замайващи главата крака са безсрамно разтворени. Единия е свит в коляното, другия е изпънат в цялата си възхитителна дължина... И, въпреки толкова провокиращото положение на краката, нейните външни полови устни са плътно, девствено, еластично затворени, като залепени с лепило. Пухкавите устни на устата и са полуотворени. Дъхът и едва-едва, съвършено безшумно, люлее ефира.

Тя не е мъртва. Тя просто спи, а организмът и продължава своите жизнени дейности. Растат косми, нокти. Гладко избръснатите подмишници отделят микроскопични капчици солена влага. В чревния тракт се оформя твърдото утринно изпражнение. В единия от яйчниците назрява поредната овулация. Дълбоко в дясната ноздра отделената излишна лимфна течност се преобразува в уверен сопол.

Нека да концентрираме вниманието си именно там. Вземаме супермегамикротелескопа. Наблюдаваме. Лимфната течност засъхва. Структурата и се изменя, молекулите се сгъстяват, рушат се междуатомните връзки. Променят се орбитите на електроните вътре в атомите.

Най-после, вътре в една от молекулите, в един от атомите се създават благоприятни условия. На третия поред от ядрото електрон се заражда някаква лигава субстанция, която се размърдва. Бахмааму! Ама това е живот, мамка му!

Младото създание спи.

Еволюцията върху електрона кипи. Относително, разбира се. Столетие след столетие. Горещият климат изпарява излишъците от вода, и тук-таме над повърхността на някогашния глобален океан се образуват континенти. От океана изпълзяват рибите-ръкоперки. Още 500 години.

Динозавър към динозавърката:
- Желая те.
- Глупак. Поне обичаш ли ме?
- Горе-долу.
- Е, тогава давай да се ебеме. Съгласна съм.

Динозавър към друг динозавър:
- Ей сегинка ще те изям!
- Друг път, ще ти избягам.
- Чавк-Чвак-Чвак.
- Хелп! (костите: хрус-хрус)

Динозаврите се ебат един друг и се ядат един друг.
Всичко е наред, всичко върви както трябва.

Младото създание притваря устни, започва да диша с носа си. В това число и с нашата ноздра, в която е третия електрон. Малки, невидими частици прах, вдишвани през милото носле, внасят някои катаклизми в привичната вече рутина на еволюцията в новия свят. Ту някоя случайна комета ще долети и ще се развърти като ненормална из вселената, ту някой метеорит ще удари някъде. Един път се фрасва доста силно, орбитата на електрона отново се променя и настъпва студ.

Динозавър към друг динозавър:
- Знаеш ли, приятелю, студено ми е, май ще взема да измра.
- И на мен ми е студено, братко. Може ли като за последно да те наеба?
- ... (умира)
- ... (празни се и умира)

Младото създание засмука всичката околна прах. На електрона отново е спокойно. Развъждат се мамути, питекантропи, евреи всякакви, и т.н.

После младото създание променя позата в съня си, пак лекичко обезпокоявайки сополчето си, а след това настъпва мноооого продължителен период (от 2 през нощта до 7:30 сутринта), когато абсолютно нищо не пречеи на развитието на цивилизацията. Покрай загадъчното ритуално "Шекел-Шекел-Цимес" евреите и останалите човеци се научиават да издават и други разбираеми, и без съмнение, смислени звуци... Измислят азбуката, цифрите и парите. Измислят богове. Научават се да обработват земята, да конструират някои сечива, да строят лодки, трактори и пр. Скучно и познато. Нека да пропуснем тази досадна епоха.

......

Хайде да продължим някъде към 7:20 сутринта, което по 3-електронното време съответства на нашия 20-ти век.
Момичето спи, но нейният биологичен часовник е настроен така, че организма и вече се подготвя за пробуждането, активизира се. Кръвното налягане се покачва. Това влияе съвсем слабо на устройството на вселената-сопол. Най-ушатите евреи успяват да разпознаят в телескопите си някакви петна по светилото-ядро и се опитват да разяснят това на останалия свят. Но никой не ги слуша. Не им е до това. Война след война. Революция след революция. Бунт след бунт. Глад и разкош. Любов и ненавист. Похот и детепроизводство. Експанзия на прогреса. Ядрена енергия. Сополен космос, околоелектронни полети, сополени космически станции. Интермрежа. Детска порнография. Култовият сайт яяя.ччч.кул. Високи технологии. Общуване без граници. Лекари без граници. Педали без граници.

7:22
21-ви век
Тероризъм. Разврат. Пиянство. Наркотици. Проституция - натурална и политическа. Култ към парите. Бръснати путки. Декаденс. Ренесанс. Легализация на марихуаната.

7:24
22-ри век
Всички терористи са локализирани в резервати, където ръфат сурово месо и ебат овце. Мир по целия свят. Всички страни се обединяват. Столицата на света - Кингстън. Компютрите не са нужни вече никому - на всеки младенец още при раждането се имплнтира микрочип, позволяващ безпроблемно да общува с всеки на планетата, по всякакъв начин, дори и ебня.

7:25
23-ти век
Човекът и евреите мутират. Микрочиповете вече се възпроизвеждат органически. Човекът се размножава, снасяйки тестиси. Хората могат да летят с усилие на мисълта.

7:28
24-ти век
Хората отхвърлят ненужните тела. Вече не се нуждаят от органичната храна. Вече не се размножават, но и не умират. Напуснали са пределите на своя електрон и са запълнили с аурите си цялата вселена-сопол. Всички аури са сплетени в един непрекъснат оргазъм. Кой педал, кой не? Не се разбира.

7:30
- Люси, момичето ми, време е да ставаш. Днес имаш английски, забрави ли?

25-ти век
идилия

Още преди да отвори очи, очарователното създание чувствено и грациозно се протяга. Това е. Очите са отворени. Бягай, сън. Люси, лекичко напрягайки се, рязко сяда на леглото... и моментално заспива. Седейки.

- Дъще, кафето е готово...

Младото създание скача на крака. Включва музиката, няколко гимнастически упражнения, халата, банята. Девойката гледа отражението си в огледалото - очите са сънено подпухнали, разкошната коса е разрошена и разхвърляна, свежа мъничка пъпчица под долната устна. Ама и аз съм една!

Преди да измие лицето си, зъбите и изцеди пъпчицата, трябва все пак да изчовърка това недоразумение от носа си. Момичето не си мисли за това, тя просто го прави. Пръстчето и прониква все по-надълбоко. Още съвсем мъничко... Готово! Сополът е между пръстите и. Без да мисли, машинално, младото създание го прави на топче, стиска го с нокти...

...и нарушава между- и вътрешно-атомните връзки, предизвиква взрив след взрив в невидимата вселена. Сее ужас и болка, унищожава светове.

Поствселенскискриптум: вселенският разум, разбира се, усети наближаващият апокалипсис. Някаква чужда, неизвестна вселена много бързо, в продължение на някакви си 20-30 години (1,2 сек.) се приближаваше застрашително към него. Световният разум предприе няколко опита да се измъкне от пределите на сопола-вселена и да се спаси. Но всеки си има граници, вселенският разум също. Не му се удаде да напусне сопола и той се примири с неизбежното.
АМИН

А вие ми говорите за "безкрайност". Мислете преди да говорите.

П.С. Колко цивилизации пострадаха при миенето на зъбите, изстискването на пъпчицата и при инсталацията на тампакса - това авторът не се наема да пресметне. Авторът скърби.