Улрих Рудел наистина допринася за изграждането на модерните луфтвафе.
Ерих Хартман мисля бе амнистиран след 10г. престой в Сибир.
С убийството на възрастния секретар на национал-социалистическата партия, изглежда на никой от британските криминални служби не му се е занимавало.
Може да е имал какво да каже пред журналисти на стари години.
Въпросът тук е:
Няма доказателства, че А. Хитлер го е пратил да преговаря за мир от негово име, НО
1) при Дюнкерк фюрера показва предразположение към британците и остатъка от френската армия. Това навежда на мисълта за негова надежда, че с британците има шанс да са от едната страна на бариерата.
2) Лидера на Третия райх не еднократно е заявявал, че германската нация я вижда като сродна на британската и е демонстрирал симпатии към островната империя.
3) Желанието му в крайна сметка да ги сломи, не се радва на силна воля, нещо което е необичайно за характера на Хитлер. Той е оставил операцията по обезкървяването на британските ВВС в ръцете на Гьоринг, но в един момент не му издържат нервите, набърква се и допуска грешка, подчертавана и тогава и по-късно от Райхсмаршала. В крайна сметка маха с ръка и се дезинтересира от евентуално нахлуване.
4) Полета на Хес и предаването му на британците е мистерия до днес. Едва ли е действал на своя глава, В Райха това е било недопустимо, без оглед на крайния резултат.

Изводите: къде под сурдинка, къде директно, британските историци признават за два опита на нацистка Германия за сближаване с Британия. Това изглежда логично действие на фюрера и обяснява и поведението му при Дюнкерк и след това полета на Хес, защото 'Дранг нахт остен" е на масата, а ако не закрие този опасен северен фронт, той не само би му носил бъдещи неприятности, но би могло да привлече към конфликта и спящото за сега и неутрално икономическо чудовище САЩ. Това Адолф е последното нещо, което е желаел.

Накрая: филма в няколко сезона за евентуалната миграция на Хитлер в Ю. Америка вероятно преследва две цели:
- небивалия интерес към тематиката прави известен екипа и трупа популярност на изследователите, т.е. има и известно финансово измерение.
- изгражда един образ на нацисткия лидер, близък до този на съвременните диктатори, които един по един отидоха в отвъдното: Кадафи, Саддам, някои други, зад които прозира един обикновен човек, пристрастен към властта и лукса, за който собствения живот, е най-важното нещо. И макар това последното да е общовалидно за хората по върховете по принцип тук показвайки го в такава светлина, Хитлер бива в известен смисъл демитологизиран (все пак той имаше нужда от това, защото спрямо който и да било друг диктатор, живял на тази земя, германеца/австриеца е N-1, образеца за такъв, диктатора на диктаторите и т.н.).
В същото време обаче, тези американци не се свеняха да поддържат мита в серииите си за Четвърти райх...

Редактирано от kuduger965O6 на 04.06.22 18:59.