И двете страни на курската дъга претърпяват големи поражения, но за Германия те са фатални заради по малкия човешки и донякъде по малкия индустриален потенциал(индустриалния потенциал на Третия райх и СССР е грубо казано равен, но съветите произвеждат повече количества по евтини оръжия).До края на август 1943та руснаците си връщат всички територии в този район като превземат Белгород, Орел и за последен път Харков.По време на сражението са използвани за пръв път САУ <Фердинант> с 88 мм супер ефективно противотанково оръдие с начална скорост на снаряда от порядъка на 1100 м/сек и тежки танкове Панцер-6<Тигър> и средни танкове Панцер-5 <Пантера>.Голяма част от средните танкове <Пантера>са дефектни с дефектна трансмисия.На едно място само за един ден германците губят 300 танка и 10 000 войници, на друго място 200 немски танка унищожават 700 съветски танка.Кулуминацията е битката на Прохоровка където се достига до паритет, но генерал полковник Иван Конев изтегля от резерва на Степния фронт свежи танкови попълнения и това накланя везните в полза на Червената армия.

Алтернативния план на Манщайн е да се удари централно в центъра на фронта на Курск-Орел и от там да настъпват от центъра настрани, а не както е станало в действителност две клещи да се опитат да заобградят съветските войски в това направление.Всички планове на немските военни за битката при Курската дъга са предварително предадени на Сталин вероятно от швейцарската шпионска мрежа "Люси" на НКВД или от унгарския съветски шпионин Шарон Радо за когото в интернет от години пишат, че това всъщност бил легендарния Щирлиц.Още от април 1943та 300 000 цивилни започват да изграждат отбраната в района.Битката е отлагана от Хитлер от април за май, от май за юли заради въвеждането на новите танкове и така се стига до фатално закъснение когато вече има изградена многоешелонирана отбрана.