|
Нека не отлагаме повече, нещата по същество.
Кратък разказ за снощната ми разходка с факти от миналата ми разходка и като изввад - мерките за сигурност на българското международно летище София, мога да и предтавя какви са в Бургас.
Започвам от черешката на тортата - полицая, който дежуреше в херметично затворената си кабина и след като четири пъти вбесено фраснах връзката си ключове - а бях вбесена, защото пък ватрешната личност, която ме спря и не ми позволи да вляза и да си платя за чаша вода в барчето, което е в границите на разрешения периметър и не влиза в зоната на заминаващите пътници, не се изисква да притежаваш билет за полет до Бургас, да речем, за да сикупиш адски скъпа вода или не дай си боже кафе.
При което - а това беше втория ми опит да вляза там, първия път група охранители ме спря пак да вляза в барчето - къде пазарува както летателния състав, така и персонала на летището, пътниците в чакалнята - преспивала съм там когато ми бяха откраднали документите и са ме изхвърляли от чакалнята запенени и вбесени от присъствието ми охранители.
Онова беше периодът, когато изхвърлях листчета от разрешителното на брат ми, чиято скъсана страница я имаше в хакнатия ми фейсбук KRECHI77...
Но тогава правилата на играта бяха други, така че съм преспивала и в района на въпросната адски сигурно охранявана аеро гара. Знам летателния състав къде си държеше автомобилите, знаех дори къде предпочитат да пият кафето си летците.
Слонска памет...
Имам аз.
И така, огато идрязох навън естествено съм в час, че целият район в определен периметър на летището се прослушва и е на денонощен мониторинг, често поменавах думата атентат в Сарафово, некадърници, терористи, вие сте боклуци,
пшли в баню... И т.н.
Апропо произнесох и тронната си реч за Интерпол.
Защото освен че имах работа на 18 юли две хиляди и 12 година - същата година, през която пратих едно писмо до Интерпол, мисля, че превих и преди това безуспешни опити да се свържа, защото ме хакваха за щяло и нещяло, издебнах момента, в който ми се отвори прозорчето , прекъснах кабелната връзка, поле клечах и се правих на заспала и най-после успях да изсипя тоновете педофилско, инцест и друго порно и връзки за онлайн виагре, дрога и прочее. Една чудесна видеотека, стояла там от години...
Та както си чуруликах бясно, защото когато побеснея казвам каквото ми е на сърце, обясних на тъпунгерите снощи, че са забъркани здраво в сарафовските събития остави - това е ясно, - ами че аз клечах в сайта на обикновения интерпол и дебнех всяка новина за атентата. И представете си, те се опитаха да натопят един отт шефовете на Интерпол, в момента се провеждаше някакво мероприятие за спорта на високо равнище, а натопеният беше арабин... Точно когато неговата снимка беше водеща новина, сее появи снимката на дългокосия блогър с раницата, в качеството на заподозрян...
И така, атентатът се разследва... Години... Апропо момченцето блогърче изчезна почти светкавично като свързана новина, и аз наскоро научавам, че тази персона била отново актуална, през 2020 година...
Нещото, което ми беше повече от ясно още през юли 2012 година...
А доктато бачках и гледх от време навреме онлайн какво става в клубовете, защото това беше начина да разбера на мен пък каква каша ми дробят, онлайн се мернаха разни потребители, като зелен светофар - грийн лайт, зелената буба от клубчето за борба с рака или ръка, после бангбъсдрайвер... И разни други.
И когато в новинарския поток влезе новината за атентата ми стана ясно, че теп бай степ видяното онлайн съвпада с компютърна поддръжка на случката...
Хайде да не е излагаме, отлично знаем за пластичните взривове и прочее начини за задействане на взривно устройство, нали така?
Правя пауза и се връщам към полицая, охрана на мерото - класически агент провокатор, който се прояви като пълен дебил и не ми открехна ама никаква тайна, че нонстоп придвижванията ми се проследяват и в метрото и къде ли не.
Хем съм никой, нали така? Е, само съм лице, подало сигнал за ядрен тероризъм.
Ама че глупости, тая е луда.
Тези думи, че съм луда чух от хилещата се охрана зад гърба си при първото излизане от входа за отпътуващи...
Бях с маска като нааватара си - само че на лилав фон цветенца разни, бях си сменила няколко пъти лице и опако якетата, пръстените бяха местени, преглеждах в метрото какво имам в розовата чанта, която купих от много мои от над десет години хора в района на Лъвов мост. Собствениците са араби. Обожавам ги.
Апропо, минах покрай джамията в центъра - срещу Халите, и на глас, преди да видя събуващите се мъже, казах - краката ми са в ужасно състояние т и да можех да намеря начин няма как да вляза. Кожата на краката ми е напукана и червена - и полицаят на метрото, крайна спирка Аерогара София, внезапно изхърчал да ме гони, понеже съм седнала на пода и си търся портофела, черния, в който нямаше нито лев, нито динар, нито долар, но вътре беше личната ми карта на постоянно пребиваващ в РБ чужденец, видя краката ми... И изрева - отивай да сядаш там, на ония седалки, - а те бяха оградени с полицейска лента - строго забранено преминаването. Там, където вбесено му обясних, че и търся картата инвалидната за цялата пътно-транспортна мрежа и портфейла - в който имах визитки на посетения от мен магазин в ЦУМ, някога, сега Шератон - пардон, Шератон май е хотелът до църквата Света Неделя, дето пак първият в историята Атентат с избиване на военния елит. Абе нещо българите все първенци... Полетът на израелския самолет, отстрелян на Кожух планина до гнездото на баба Ванга, дето прославила България в цял вят също като Петър Дънов, паневритмията, наблюдаващият мозъка му сугестопедагог проф. Георги Лозанов, отпътувал към въображаемия рай на сектантите илюминати през благосовения месец май - е не на 1 май, когато е основана ложата наБаварските илюминати на Адам, с никнейм Спартак или Спартакус, първият гей клуб след нежната революция носиши името Спартакус...
Но да не се отклонявам.
Мерките за сигурност.
Резюме за полицая - ако бях го послушала да мина червената линия и да седна на кафявите мраморни сидалки, следваше незабавен арест. Задържане.
Опа - ама лицето е пристигнало без карта, билет, няма лични документи?
Много интересно.
А, да, негово величество не можел да заведе сигнал за изчезване - загуба на документите понеже аз нямам документ, с който да докажа самоличността си...
ЕГН?
Не!
Покажете ми паспорта си, руския, е подразбираше.
Ама на мен толова пъти са ми крали покетно документите, че оз отдавна не нося и паспорта, и личната карта.
Смятам, че не съм в метрото да превеждам пред нотариус сделка за покупка срещу 500 щатски долара от някой си Данчо пред помощник нотариуска на два мерцедеса един след друг на цена 500 долара за да си нося навякъде руския паспорт, за който чаках, чаках, и те ми го издадоха на симпатична дата през 2013 година...
Ако бъркам, поправете ме.
А, да мерцовете ги купуваха молдовски цигани митничари... И двата мерца втора ръка. Пред почти състав на полицейски отдел, ато полицаите бяха ухилени до ушите и се веселяха като на представление в цирка.
Защото аз си носех личната карта вътре в лаптопа и в раница, ей така, първо да не ми откраднат като в Перник документите - е, таам ги откраднаха от стаята, където беше умряла майката на хазяина, военен с висок чин, танкови войски, в периметъра на София-окщръг, който замина с младаа си жена и момиченцето им май за Германия, и понеже явно си знаеха стоката дънвистка ме пуснаха да живея там, като заключиха само хола с част от лични вещи и мебели.
Както и да е... Апропо, между другото, намерих още един фалшифициран документ на покойния ми брат, с дата на раждане 23 април 1956 година.
При това в доумента фигурира номера на разрешителното му, където той е със снимка и ВЯРНА дата на раждане.
Документът е полицейски и има връзка с издаването на личната карта с ВЯРНА ДАТА НА РАЖДАНЕ.
Интересно, нали?
Като в тази квитанция има пък текст с лилав цвят.
Лилаво мастило.
Диплома с дата на раждане с червен химикал, преко всякакви правилници и закони, 23 април 1956 година, и разрешително с документи с две дати - вярна и ФАЛШИВА.
Както и да е... Да продължа с театъра, завършил с най-доброто ми настроение снощната разходка.
В прекрано настроение съм.
Защото смешните жалки постановки на летище София за пореден път доказаха моите мои сиизводи и за падането на самолета с полсата делегация -КАТ-ин, и за катастрофата със самолета на Борис Трай-ков-ски.
Трай означава много неща - включително млъкни.
Един човек само смъртта може да го накара да замълчи като физическо лице, а в новините, там може Шумен да е интернетът...
Та снощи, същата смяна беше на портата за влизащите в Меката за пътници в чужбина. Е, да, ама любезността секна рязко лед последния ми подпис с линкове към АЕЦ Белене референдума, където през 2013 година, таймин 11.44 ми е наредено да се потяпям, повече да не пиша там, аз, шизофреничния боклук.
Чиято болест, виждате ли, лекуват с цярове за слабоумие и епилепсия.
Значи на поне 15 министерства на правосъдието е превеждал експерт преводач с поне 7 работни езика, който е рабоил за полицейски управления, който е превеждал на дознателите на Аерогара София по време на разпити на лица, заловени с фалшифицирани международни паспорти?
Същия този преводач, който е бил вещо лице в Районен и Градски съд, е шизофреничен болук? Да оставим Белене настрана.
Преди Белене е имало Лукойл България, дъщерна на Вагит Алекперов Президента компанията майка в Руската Федерация, а не в Република Русия, както се изрази полицаят снощи при отказа да приеме сигнала ми за загубени или откраднати документи, понеже не нося в себе си паспорта на гражаднка на Република Русия? Пардон, на РъФъ.
Но да оставя настрана тъпия дебил - докарах го почти до състояние с премереното вземане на вещите на мраморния под, защото едва се удържа да не ме ритне.
По краката, сковани от насипан нивалин навън в кафето на жена, която няма нищо общо с това, но я натопиха като шефа на Интерпол в случай със снимката на дългокосия чукундур с раницата, дето сори, не му помня името в момента, на горе-долу снимката стоя толкова време, колгото трая спортното Интерпол събитие, а после дългокосото безлично същество изчезна от новинраския поток. За да изплува след 8 - ОСЕМ, ВОСЕМЬ - НА СРПСКИ ОСАМ ГОДИНА.
Та за игурността преди споменаването на думите кречетало77, закомцами и инвойс, аз влязох - влизах БЕЗ ПРОБЛЕМИ - в залата за пътуващи за чужбина, предлагах, настоявах да взечат личната ми кара. Предлог? Ами искам да обменя валута, да продам долари. Категорично и любезно ми отказват идентификация - а в тази ситуация са ДЛЪЖНИ да вземат личние ми данни.
Апропо, аз носех чанта. А каквоима в чентата някой да си направитруда а провери?
Ама моля ви се, НИЕ ВИ ИМАМЕ ДОВЕРИЕ.
Голо доверие, безиращо се на лична симпатия, е равно на служебно престъпление в зоната на летище вътрешен периметър. Същото е като да отида в Козлодуй и да ме пунат вътре на юнашко доверие.
Ами ако съм камикадзе?
Ако съм неизлечимо болна и съм навита да се взивя срещу огромни обезщетения на най-обични от мен хора - разбира се, това ще са сметки не задължително в швейцарски банки. Офшори дал господ.
Тези, които предиден ми имаха доверие, тъпата история на излизане е записана на видео и прочее, снощи не им се отваряше портата, прозрачната. Където трябва да влизат и не такива като мен без пукнат лев в джоба.
Да, не е отваряше, а те сладко си приказваха. Ами ако на някой човек му стане лошо, човек с билет, пари? Автоматиката за пръв път откакто милион пъти съм ходила дотам, от 2012 насетне, не сработи.
Има ли смисъл да продължавам?
Целта на заниманието е ясна.
Ако вкъщи пак е влязла докато спя в хола някаква дъновистка магьосница и е откраднала руския паспорт, чаане в руско посолство, защото без национален документ не можеш да подадеш молба в Дирекция Миграция. А без лична карта пенсията от по-малко от 316 лева няма да можеш да я получиш.
Благодапя Русия, благодаря България.
Всеки път, ще казвам Спасибо, Благодаря, Тенкю, Хвала лепо и прочее и така нататък.
Дзекуйе бардзо.
И така, с агенти провокатори се почна от Лъвов мост. Където един бивш полицай, пенсия тъпа и проста, се изложи като кифладжия и успя да ме вбеси и не за друго, а защото твари като него са гледали с възхита как на Лъвов мост османлиите бесят Абаджията.
Признавам си, докато пушех и се преобличах на слънце на една от пейките в градинката в центъра на реконструирания мост, знаех, че винаги ходех на нечий гроб и очиствах храчки и плюнки, цигари, боклуци от нечие лобно място.
Но бях забавила, че това е човек, като Левски, ами и на мястото където Гарванът е грачил грозно и зловещо да бяха направили мраморен кръг а в средата кръг от алмимано стъклро, та да може там да пишат к*р за Левски след мача феновете, на мястото, ъдето Левски ги е зъплял с мълчанието си и се е отрекъл от българите.
Презрял ги е.
Турците са имали повече респект към Левски.
Палачът също.
Да, там на Лъвов мост ми рукнаха сълзите.
И същите тия измекяри, които изпепелиха цирка, подпалиха Партийния дом, отново гороломно крещяха Оставка.
Досиетата.
Демо версиите на демократи, взели властта и погубили Сър Тодор Живков, о колко сълзи ще леят за него тепърва мръсниците...
Сега пак врякат.
И отново ми се натрисат в компютър с техния уърд 2010 - не желая тоя уърд, трябваше ми докато превеждах.
Принудиха ме да го кама преводаческите фирми, периодично изпращащи поръчки с уърд 10, за да се излъжа и да кача това менте продукт.
В заключение ще кажа.
Сега ще разбера доколко са долни българите дъновисти или не, без значение.
Давам им рок 24 часа на намерилите празен стар черен портофел вътре с тефтерче на баща ми за 1973 година, подарен му от лидер на световния пазар през 1972 година, същата, през която е роден долният предтел Васил Константинов Велчев, роден в Перник на датата 23 април, астрален близнак по менте полицейски документи на покойния ми брат, родне на датата на първото в света антифашистко въстание.
Срещу фашисткото присъствие.
Кога ще нарекат окупацията на съюзника на Хитлерова Герпавия присъстви, а може би гостуване, питам се аз?
След като български работници с потници на местното заведение с народно наименование Гофретите ми се хилеха нещо докато хлюскаха скари и лочеха бира нарекоха Васил Левски терорист, смятам, че един Луков марш, ако бъде разрешен, тия с тромбите ще спрат да врещят, ами ще хванат част от тях факлите като украинските бандеровци и всички ще са щастливи.
Изпълниха и сърцето на спирката на автобус 84 две бедни студентчета, слаби, с огромни черни очи на матовите лица, араби, сто на сто. Заговорих ги на лош отвратителен английски, защото ми стана яно - или в арета, еле в оазис, или злополука при връщане пеша и т.н.
Обясних им, че са ми откраднали картата за пътуване и децата ми дадоха пари.
Когато си тръгвах им казах. Вие ме спасихте.
Аллах да ги закриля.
Понеже мазни таксисти почнаха да ми предлагат безплатно даме закарат.
Много високо и ясно им казах, мерси, знам как ме зааракти в пкорайнините на Симеоново - преди първия оазис. Наум и рекох.
Спаибо администрации Президента Дмирия Анатольевича медведева за поздравления и информацию плюс в годовщину столетия со дня рождения Ильича - 1 января 1970 года - вместо продвижения обащенного рассмотрения не только факта совершенного против меня уголовного деяния, но и сигнала о безобразиях с переводами на АЭС Белене или ЯЕЦ Белене.
Для них мнение врачей - белых братьев и сестер основателя пихушки Курило Профессора Лозанова Георгия, во бозе почившего 6 мая, сановиста - Бе-ин-са Де-уно ученика и наблюдателя мозговой активности бабушки Ванги - недалеко от ее избушки есть огромных белый крест в память о погибших - насколько припоминаю там были и граждане США, разбившегося - отстрелянного самолета с агентом Моссад на борту, - поводом которого ТЕРАКТА классического образца Болгария тянула, судилась и выплатила родственникам погибших какие-то трохи, кусочки, мизер, НРБ не РБ. А ето был ПЕРВЕЙШИЙ случай отстрела гражданского самолета.
А террористический акт в Бургасе - тоже первый. В Болгарии в Новом вече.
С чем и поздравляю.
Если своровали опять паспорт - гражданка Болгарии согласно диплому все-таки гражданка РФ, и родилась она в Харькове, который администрация СУ перенесла как Джин по велению Аладдина в Росию.
Надоели, пшли все в баню!
У меня все есть.
Выплатила им 7 500 - 5000 штраф по максимуму за маленькои, при чем не мое упущение. И половину этой суммы, хотя только треть квартиры моя, за их инвойсы, из-за которых дважды продала недвиживость - и наверное сейчас пойдут письма под нажимом - разу же эти сто левов, не то штроф и придем описывать имущество...
А расследование теракта в САРАФОВО - кстати сарафин на болгарском языке меньяля или служащий бюро обмена валюты...
Так что в итоге, нямах долар поне да сменя при сарафите в залата на вашата суперохраняема аерогара, без никакви нарушения, извинете аз съм шизофренен боклук... Превеждал само за Син поток... Само ЭРГЮЛ на Атомстройэкспорт, гиганта, за който е превеждала рекрутираната чрез клуба преводачи госпожа Татяна Иванов, сто процента военнослужещ, защото такива конкурски не се печелят от цивилни лица, ами нямам възможност да й върна 700 лева.
Ще чака. Не е бедна.
Но по-малкият й син е обрекла на такова отношение като отношението към мен.
Тя нее майка а фашист. Момчето е напълно здраво, няма да забравя как като ме изпрати до изхода плака, пророни сълзи за любимото си куче, което понеже брат му не можел да понася миризмата на урина - пикаело понякога на скъпия им килим, и мама Таня го завела да го приспят това гнусно животно.
Та мама Таня да не е учудва, ако инът й не се събуди в някоя психиатрия.
Случва се.
Аз лично се борих и за него, да бъде признат за напълно здрав и вменяем.
Профи ми беше никче. Профайлър се кръстих щото ми хареа навремето сериала.
Лека работа, сърудничили с мен всички преводачески агенции и фирми.
Има няколко, с любими ЕТ, с които с болка на сърце аз спрях да работа. За да не ги фалират, че получавам някой лев от тях.
Да речем Дани, съпругът й е арабин, лекар. Сто процента гарантирам тяхната почтеност.
При техни пиятели от години си гупувам на старо най-хубавите неща.
Обожавам да ходя там не толкова заради стоките - а заRADи човешкото отношение и топлотата.
Аллах да ги закриля.
И той ще ги закриля.
|
Re: до CIA - ЦРУ, MOSSAD via FBI [re: siropino]
