|
.....сега ще ти разказвам за Япония..
продължение на текста от горе:
Фолклорното богатство се оказва благодатна почва за разцвета на поезията през периода Хейан (8-12в.), наречен още златен век на японската литература.
Народното творчество не губи значението си и през следващите епохи,всяка от които добавя към поетичното богатство на страната своите вдъхновени открития,за да се въплъти народния гений в най-съвършеното-хайку-виртуозна лаконичност,събрана в три стиха.
Много са причините "тристишията" да бъдат творение именно на японците и една от тях - нека си позволим да я наречем техническа - се състои в това,че звуците в японския език са организирани по срички,започващи с една съгласна или две съгласни и завършващи на гласни: ка,са,та,дза....,ки,ши,чи,джи...и т.н.
Редуването на такива срички налага на речта благозвучен ритъм,създава своеобразна мелодика,различна от тази на римата.
Този отмерен от вековете ритъм, съдържащ в себе си магията на многократно повтаряните древни заклинателни слова,става основа за определянето на поетическия канон: всеки стих съдържа 5 или 7 срички;
броят и подредбата на стиховете определят поетическия жанр.
Така "танка" се състои от пет стиха,съдържащи съответно 5-7-5-7-7 срички.
В съответствие с канона, "хайку" се подчиняват на схемата 5-7-5 срички и представляват всъщност първите три стиха от "танка"- едно красиво доказателство за твърдението,че хайку съдържа в себе си цялата хилядолетна памет на японското поетично изкуство. За да не звучи голословно и дори банално тази фраза,нека проследим накратко развитието на поетичните жанрове.
За разлика от строго отмерената стъпка на "танка"(кратка песен),
"нагаута"(дълга песен) съдържа в себе си неопределен брой редуващи се пет- и седемсричкови стихове,а "седока"("песни на гребци" или "песни на рибарите")
са шестстишия,спазващи схемата 5-7-7-5-7-7. Това са основните поетични форми. Постепенно се налагат така наречените "сезонни слова". Например първата песен на славея става постоянен образ на темата за настъпващата пролет;падащия сняг напомня за приближаването на старостта,а образът на дивата гъска в небето разбулва тайна за любовна мъка. Богатата японска омонимика сащо е неизчерпаем извор за асоциация с поетичните образи. Именно тя позволява на виртуозите на словото да внушават най-фини нюанси на чувствата,но колко трудни за превод са такива стихове...
Първоначално тристишията са се наричали хокку.Едва в края на 19в.,големият поет Масаока Шики,вдъхвайки нов живот на формата чрез съвременно звучене,дава названието "хайку", с което е прието да се нарича сега.
Стига толкава за хайку-то.
Сега ще ви разкажа малко за японските изкуства като цяло.
Японският театър има три основни традиционни форми. Най-старата,Но,съществува от 14в. Сцената е пестелива на декори.Актьорите носят маски и старинни костюми,те пеят своите реплики и се двежат много бавно.
Кабуки се равива през 17в. Изпълнен е с драматични сцени и много действие.
Костюмите са изискани и колоритни. Кабуки използва сложно организирано сценично простарнство включително и с пътека,с помощта на която публиката е по-близо до действието.
Бунраку е вид куклен театър.Куклите са с половин човешки ръст и изглеждат безкрайно реалистично. Всяка от тях се движи и ръководи от трима души.Представленията понякога са силно емоционални.
В Япония е популярен и съвременният театър. В театрите на Токио се играят пиеси на Шекспир,Чехов,Ибсен и др.
В областта на изящните изкуства,една от многобройните изобразителни техники в Япония е "укийое" - отпечатване на гравюри с помощта на дървено клише.
Традиционна та архитектура може да се види на много места,най-вече в храмовете и светилищата. Умели дърводелци са усвоили строителна техника,при която не се използват винтове и пирони.Тя изисква всички дървени части да бъдат сглобени като един огромен триизмерен пъзел.
Ако има интерес, ще продължа..
|
до Луничка [re: Лyничka]
