|
Всяка година в средата на месец януари в Япония се провежда състезание за поети-конкурс по зададена тема. От всички краища на страната в Токио пристигат десетки хиляди стихотворения,като най-добрите от тях се удостояват с честта да бъдат прочетени на тържествена церемония в присъствието на императора. Тази традиция води своето началото от 14 век, а съчиняващите хайку(японски тристишия) днес японци,твърдят,няколко милиона.
Япония е страна на поезията и поетите. Страна,в която първите поети са богове,а поезията започва своето летоброене " от разделянето на небето и земята". През X век се учредява Академия на изящната словестност...
Изкушеният читател вероятно познава прославените със своята лаконичност танка(петстишия) и хайку(тристишия),но те са само прекрасни листа от хилядолетното дърво на Поезията на Япония.
Според японската естетика словото притежава душа, притежава същата реалност на съществуването,както на събитието или предметът,а самото изричане на словото го освобождава за извършване на действието. От тук следват култът към писмения текст и благоговението пред писмения знак,като материализирана форма на словото.
Може би йероглифната писменост,съчетаваща в себе си изобразителните елементи с абстрактните символи,е един от факторите, възпитаващи в японеца от самото му детство склонност към дискретно мислене,към концентриране върху нещо отделно,към търсене на извънлогични форми на познанието,на скрития смисъл - качества,без които е немислимо нито създаването, нито постигането на това поетично откровение-хайку.
Десетки са големите майстори на хайку, но за ненадминат и всепризнат Учител се смята Мацуо Башо. Открил високото призвание на поета,Башо упорито търси своя стил. Пътешествайки из страната като странстващ монах,той противопоставя на градската суета величието на природата,която възпява със сърцето си.
Башо е последовател на дзен будизма, утвърдил се в япония още през 13-14 век. Естетическите принципи на дзен се състоят в лаконичността на изразните средства и се основават на вътрешното съзерцание,постигано чрез медитация. Дзен означава изявяване на всички духовни сили,сливане с Вселената...Класическата японска поезия,с нейния неизменен стремеж да се освободи от буквалното описание,от всичко излишно,е благодатна за дзен възприятието на света. Характерна особеност на този жанр става изкуството на намека,създаването на подтекст,пределната лаконичност в описанието на картината-бегли щрихи на едва загатнат пейзаж.
"Истината е извън думите.."- твърди дзен философията. Затова хайку
въздействат не с външното си,видимо съчетание на думите,от които е съставено, а с невидимия си емоционален подтекст.
Японската поетика разчита на мисловно участие от страна на читателя,на неговото въображение и интуиция.
"Учи се от бора да бъдеш бор", съветва своите ученици Башо. Доброта,любов към всичко живо,към родната природа - ето простичките послания, които хайку отправя с мощна яснота.
Бавно се топи снегът
върху покрива
на моята колиба.
Исса
Снегът се стопи
на Големия Буда
върху рамото.
Шики
До всяка порта
дойде пролетта
с кални сандали.
Исса
|
Япония - страна на Поезията
