Тик-так
напред-назад –
през жълтите очи на тигъра
/в стените има самота/...
Тик-так, тик-так
и после пак-
по покрвите броди тишина –
до вещици с копривени коси
и счупени антени върху вятъра..
Тик-так –
една изгубена сълза
в крило на птица –
приютена и забравена,
по стълбите се качва
непознат,
понесъл кръст
към своето спасяване..
Тик-так –
в небето има хиляди ята –
звезди,
а никой не разбира как
да бъде тяхната земя
и да ги чака...
Тик-так, тик-так,
когато слизаш тихо в моя ад
вземи парченце вяра
и ела –
аз вече се научих
да съм бряг..