Била съм птица, може би
или змия..
Земята винаги е търсила
ръцете ми
и чакала е –
да се върна удома,
но аз все гоня
дивите небета –
в очите ти,
по кожата от абаносово дърво,
през думите,
които всъщност са пространства,
а времето е стъпило
върху игла
и пропастта е само
глупаво понятие..
Била съм птица, може би
и още знам –
летенето е път до хоризонта,
където чака другата земя..
И после свалям
змийската си кожа.