Приятелю,
Някъде някой беше казал "не съди, за да не бъдеш съден".
Сякаш малко знаеш за хората, иначе нямаше да се ядосваш така сляпо на едно изказване, което би трябвало да препрочетеш още няколко пъти. (твърде вероятно е за протеите да знаеш повече...)
Ще ти разкажа една тибетска народна приказка:

Имало едно време една жаба, която живеела в кладенец. За нея това бил целия свят - не познавала друго. Тя била много горда от своя кладенец, водата била чиста, мястото било приятно. Била убедена, че владее нещо единствено и уникално.
Изневиделица един ден при нея дошла една жаба от голямото езеро... Двете жаби се заговорили и втората разказала за своя дом, за вълните и необятната шир на водата.
Жабата от кладенеца попитала:
- Значи искаш да кажеш, че твоето езеро е колкото четвърт от моя кладенец? Нима!!!
- Не, нямам това предвид! То е огромно, просторно - облаците се срещат с хоризонта му.
- Какво!? Възможно ли е?!? Да не искаш да кажеш, че е колкото половината ми кладенец???
- Не, не ме разбираш. Езерото е величествено, необятно!! То е като небето!
- Как, това е изключено!! Не може да е колкото моя кладенец!!! Ти лъжеш! Нима мислиш, че ще ти повярвам??
Тогава жабата гостенка предложила да заведе своята домакиня, за да може да види с очите си. Те тръгнали на път и след дълго вървене достигнали бреговете на езерото. Вълните се рзбивали с шум в брега. Птици се реели в небето и хвърляли бягащи сенки по необятната повърхност на езерото. Облаците се отразявали в безкрайните му сини простори.
Жабата от кладенеца гледала безмълвно, опитала се да проговори, но не могла да възприеме видяното и главата й се пръснала на хиляди парченца.....

... когато някой ни каже нещо, което не можем да възприемем, може би най-мъдро е да се замислим, а не да обвиняваме.... Може би нашия път не е единствения... Може би има такива, които живеят без да убиват и действително отправят молитви за невинно загиналите под техните крака мравчици... може би те живеят по-щастлив живот.....

с поздрав и пожелание за мъдра преценка,
Иво