на демокрация...
...на демокрацийка...
...на демокрацийчица...

Докато - пуф! съвсем изчезне...
Всъщност какво говоря? Май забравям, че това е виртуалът, където според Ice Tea е безсмислено да търсим такова нещо, то сякаш пък в реала... Може някъде из брюкселския реал да е виждал демокрация Ice Tea, но тук...

Пак съм била права за своя песимизъм. Нима трябва да благодаря, че някой проявява снизхождение да ме пита за мнението ми, след като ВЕЧЕ задкулисно е решил да модерира вместо титуляря, без да е сметнал за нужно да уведоми за това всички клубари /казвам всички, защото се оказва май, че някои са знаели, за разлика от други балъци/, дори без да е споменал обичайния си ник. Срамува ли се, или от несигурност в реакцията на хората?
Трябва ли да се разчувствам и да го съжаля, че се е разболял от толкоз непосилен труд?

Едва ли ще мога да дам дефиниция за "гавра". На когото му трябва теория, да си отвори речника. Мога да приведа само няколко примерчета. Според мен гавра е, когато се поства порноснимка, на която някакви кретени са се хванали за х.. , а авторът на темата ги е кръстил с никове от клуба; когато се разнищва надълго как на нечия майка не били направили клизма при раждането, та затуй синът й бил не знам си какъв; също когато наричаш някого ПУТкин или уй, ти, кърлеж, мангасар или псе /тук мога още да изброявам, има богат клубен материал/... Когато месеци наред глозгаш кокалите на някого, подиграваш го, иронизираш го с обръщението "приятелю", дори той отдавна да не се е мяркал, а когато нещата се поуспокоят, отново да наливаш бензин в огъня и да ровиш, да ровиш, тъй като двама -трима имат нужда от ТАКОВА развеселяване... Когато вадиш на показ лична информация, в някои случаи споделена "тет-а-тет", примерно намеквайки за нечий външен вид, състояние или терапия, която прилага. Да тръснеш някаква пикантерия, използвайки формален повод. Да четеш чужди бележки, да се флуди тема за сериозни неща... Да използваш повече прякори, за да се прави мръсно с едните, а другите да остават чистички...
Да - и да се пише с ЧУЖДИ никове, включително за да се модерира с тях.

И още. Примерчето, в което говориш какво би станало, ако евентуално напиша нещо за Оро, не е подходящо. Първо, и за него съм писала, наред с другите - и не е реагирал остро, може би просто защото не го е прочел, не знам...
Дали сега бих написала - не. Защото е огорчен човек, а и защото не обичам, когато са се струпали и ритат един, да отида и аз да го ритна... Това беше и смисълът на постинга ми за "общия враг".
/Тук е времето да се появи "интелектуалната Сибила, пардон - шерифка" и да ми каже - много си зле, айде у лево./

Нарочно не си направих труда да проверявам КОЯ СТЕ ТИ, господин помощник. За да избегна личното си отношение.

И все пак ми минаха през ума няколко възможни варианта:

Deus ex machina? Просто чудотворно, като във фарс на Молиер, бе явяването ти от небето /макар че се чуваше поскръцването на машината, чуваше се/...
Робин Худ /Худка/?
Комисарят с тужурката? Който идва и раздава справедливост. Вярно, че от колана ти не висят нагани, но появи ли се комисар, и наганите не закъсняват...
Тимур и неговата команда? Защото изглежда, че си имаш команда.
Спасителят в ръжта?
Майк Терез?


Това последното ми се иска да го прочете истинският Спайни.
Не мислиш ли, че човек си избира да участва в даден интернет форум не само заради тематиката или участниците му, а като отчита и каква е личността на модератора/-ите. Разбира се, преценката, основана единствено на базата на постинги, едва ли ще е особено пълна. Пък и дирските шефове и шефчета са си едно голямо семейство, ядат и пият на една маса, бъркат си по дупките и по чуждите софтове, менкат си инфо и конфиденциалността за повечето, да не кажа за всички, е екзотична дума... И все пак, и все пак - принудени сме да избираме по-малката злина... Не мислиш ли, че е кофти да мамиш по тоя начин доверието на клубарите и да задълбочаваш проблемите им /поне на някои/, усилвайки чувството за подозрителност и параноя?

Pero yo ya no soy yo...