Добър вечер. Мисля че човек трябва да бъде разгадан, не трит, заключван и ограничаван.
Извинявай ще ти отговоря с цитат от Мейбъл Колинс:

“Търси и се вслушвай в Песента - най-вече в своето собствено сърце”.
Отначало ти можеш да си кажеш: “Тя не звучи там, когато я търся, долавям само дисхармония”. Опитай се да я намериш по-надълбоко. Ако отново се разочароваш, почакай и търси още по-надълбоко. Има една естествена мелодия, един непознат извор във всяко човешко сърце. Той може да бъде скрит, съвсем затрупан и заглушен, но той е там. В самата основа на своето естество ти ще намериш вяра, надежда и любов. Който избира злото се отказва да погледне вътре в себе си. Запушва ушите си за звука на своето сърце, както заслепява и очите си за светлината на своята душа. Той постъпва да живее в похот и желания. Но изпод най-дълбоките пластове на живота тече силен поток, който не пресеква. Великите води са всъщност тук. Намери ги и ти ще разбереш, че всяко същество дори и най-окаяното на света е част от тях, колкото и да се заслепява и само си създава външни илюзорни образи на ужас.
Именно в този смисъл аз ти казвам: Всички тези същества сред които ти се блъскаш и се бориш са частица от Божеството. И тъй измамлива е илюзията, в която живееш, че е трудно да отгатнеш къде най-напред ще откриеш милия глас в сърцата на другите. Но знай, че той със сигурност е вътре в тебе. Търси да го доловиш и щом веднъж го чуеш ти много по-лесно ще можеш да го разпознаваш и вън - около себе си. Изследвай сърцата от едно безусловно становище без да се влияеш от личните си възгледи. Иначе ще гледаш през цветни очила. За това е необходимо да застанеш на почвата на отдръпване на личното.
Истината е безпристрастна: никой човек не ти е враг, никой човек не ти е приятел. Всички са в еднаква степен твои учители. Твоят враг е за тебе загадъчна тайна която трябва да разбулиш макар и да са необходими цели векове за това: защото човек трябва да бъде отгатнат. Твоят приятел става част от тебе, едно разширение на самия тебе - една гатанка, трудна за отгатване. Има само едно нещо, в което се прониква още по-мъчно - твоето собствено сърце.
Дълбоката тайна на твоята последна същност може да се разбули постепенно, само като се разхлабят връзките на личността. Тя никога няма да стане достижима за твоето разбиране докато не отстъпиш от нея. Тогава и само тогава можеш да използваш всички нейни сили и да ги посветиш на някое достойно дело."


Мисля че този цитат трябва да стои на входа на клуба като едно добро пожелание за високи успехи в училището на живота и психоанализата като наука за разгадаване на тези тайни.
иначе приличаме на лечебна лудница, ам пък сме си готини


^ Всеки път отклонява.^

Редактирано от ПЪTниk на 07.11.03 18:38.